Белия дявол — Синове
- Автор: Калчев Христо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Белия дявол — Синове». Краткое содержание книги:
— Животът е поражение, моето момиче. Ако не съществуваше любовта, бих казал — животът е пълна безсмислица!
Когато Дарма се появи на търга на робите, Зоя беше припаднала от непоносимата прашна горещина на площада. Свести се в хладна, каменна стая. Беше гола, изкъпана, намазана с благовония, покрита с чаршаф. Нямаше сили да стане от леглото. Някой я беше купил. За Зоя нямаше съмнение, че е притежание на богат мъж, още по-малко за ролята, която й е отредено да играе в дома му. Заспа отново. Събуди се с чувството, че не е сама в стаята. До леглото й седеше Дарма.
— Край на мъките, моето момиче — каза на лингва франка мавританката. — Красавицата трябва да владее живота!
— Вие ли ме купихте, госпожо?
Дарма кимна.
— Аз нямам роби. При мен живеят няколко момичета… докато се омъжат. Как се казваш?
— Зоя — хърватката пусна нозете си на пода и седна в леглото. — Къде се намирам, госпожо?
— В един прокълнат от всички богове град, моето момиче!
Зоя заживя в дивата, кървава Сидра, както на беше живяла и в мечтите си. Под закрилата на Дарма и по-мрачна натура от нейната би повярвала в прелестите на света, а Зоя беше склонна да забравя злото. Не мина месец, а те знаеха една за друга всичко, с подробности, които една жена трудно споделя и със сестра си. Дарма се беше родила в двора на мавритански воин, но селото й беше превзето от кабирците на Ибн Мобарак и на шестнадесет години се беше озовала из бардаците на Агадир. Беше пътувала на борда на английски бриг, беше проституирала сред сарацините по мароканския бряг, докато не беше се появил Вангел Аваля, русото момче от Македония. Вангел беше наследил Ибн Мобарак Урода, но след нападението на пустинните племена бяха избягали в открито море. Любимец на съдбата, Вангел беше станал дон де мар в Средно море, но заварил Дарма да се люби с един от пиратите, вместо да я убие, беше я подарил на своя враг архонта Исак Погонат, нейния съпруг, настоящия халиф на Сидра. Тогава Зоя чу за пръв път името Аваля или Авалов, което една година по-късно щеше да се превърне в нейна съдба.
— Вярваш ли в прераждането? — попита Дарма един ден.
— Вярвам в бога — смирено отговори Зоя.
— Всички вярваме в боговете си… Погледни Исак. Разгледай го внимателно… по-дръзко. На какво ти прилича?
Зоя не разбра въпроса и не намери отговор.
— Знае се, че всеки човек прилича на някакво животно — продължи Дарма. Ядяха пресни плодове и наблюдаваха работата на халифа, средоточен над картината си. — Виж раменете му как се свързват с врата, виждаш ли каква дъга образуват, като у орлите? Сега погледни профила. Орлов нос, малки очи близко до носа… Виждала ли си грифон? Сега няма такава птица, но някога тя е владеела небето. Това е Исак, прероден грифон. Ако видиш императорските знамена на Византия, ще ти стане ясно защо са украсени с орли. — Дарма я погледна усмихната. — И аз съм някаква птица… Прелетна. Долетяла съм от черна Африка. Вангел беше тигър, затова не можах да живея с него. Птиците живеят с птици, рибите с риби, пълзящите с пълзящи… Инак ще настане хаос!
— Аз на какво животно приличам? — развеселена попита Зоя.
Мавританката дълго не отговори.
— Един ден, преди много години в Сидра спря фелука на великия везир Мехмед Кюпрюлю паша. В поканата до халифа пишеше: „Да доведеш мъдрата, милостива валия Дарма ханъм да се поклони на наместника на Падишаха!“ Отидохме на борда. Пашата лежеше на възглавница, а в ръцете му спеше котка. Бяла до синьо, със сини очи, на вид мързелива и отпусната, но всъщност бърза като вятъра и жестока като древна фурия. Два пъти скочи в съня си… Единия път улови сигал във въздуха, втория — плъх, минаващ по палубата. Беше сита котка, убиваше за удоволствие и се връщаше в скута на везира. Слугите хвърляха жертвите й в морето… Когато те видях да се бориш с припадъка на пазара на робите, казах си: „Ето я твоята котка… Вземи я, ще ти спи в скута, но не й пречи да убива, ако не искаш един ден да скочи върху теб!“