Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2
- Автор: Бик Ильза Джей
- Серия: Пепел #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2». Краткое содержание книги:
- Защото не съм - каза Уелър. - Затова нека решим какво да правим!
Бяха на половината път към конете, Том на стъпка или две след Уелър, защото му вярваше
като войник на войник, но въпреки всичко си струваше да е внимателен. Внезапно старецът се
закова на място и насочи поглед към небето.
- Къде, по дяволите, ми е главата?
Том едва не се заби в гърба му.
- Какво?
- Ще трябва да разузнаем, да проучим нещата, нали? Е, аз не съм си взел бинокъла. А ти?
- В лагера е. Можем да вземем този на Синди. Ще се върна горе...
- Не, ти върви и доведи конете! По-далеч е, а аз съм мързелив. - С широка усмивка Уелър
вече се тътреше назад. - Няма да отнеме повече от минута.
* * *
Когато водеше конете обратно към църквата, Том осъзна какво още го беше смутило по
отношение на бъркотията в камбанарията.
Обърнат стол. Изпусната книга. Катурнатият термос. И боклук.
„Синди е чистница.“ Когато го беше посещавала, тя внимателно беше сгъвала хартиените
пликове и промазаната хартия. Но все пак там имаше боклук и не просто навсякъде, а...
„Стреснат си достатъчно, за да изпуснеш книга и бинокъла си. Риташ стола. Има пилешка
супа по пода и боклук. - Очите му се разшириха. - Но тази купчина боклук е скупчена върху
бинокъла, а това не може да бъде, не и ако е изпуснала...
- Уелър! - Том хукна към църквата. - Уелър, не, НЕ!
94
Щрак-щрак-щрак. Щрак. Щрак. А сега пращене като змия.
„Статично. - Косата по скалпа на Люк се изправи. - Мели има радио и говори с някого
кодирано.“
Против всяка частица здрав разум, с която разполагаше, той тръгна надолу по коридора.
Щраканията звучаха на неравни интервали. Пулсът думтеше в ушите му. Това беше тъпо. Какво
можеше да каже на Том? „Ами, имаше едно такова странно щракане?“ Но ако имаше радио и
някой говореше...
Изпод левия му ботуш се чу силен висок писък на износена дъска. Истинско СКРЪЪЪЦ като
от филм на ужасите, което смрази мозъка му. Секунда по-кьсно чу издайническия писък на
пружина на легло и...
- Ехо? - тонът беше рязък звукът се засилваше, докато Мели се придвижваше към вратата
на спалнята. - Кой е...
„Махай се, махай се!“ Хвърли се към предния изход, спъна се във верандата в същия момент,
в който една врата се удари в стената и Мели извика:
- Кой...
Все още тичайки, той взе предните стъпала по три наведнъж и се хвърли надолу. Какво да
прави, какво да прави? „Том, Том, къде си?“ Той щеше да знае. На Том можеше да се довери. Но
Люк беше сам и всичко, за което можеше да мисли, беше да бяга. Автоматично се отправи към
бараката за инструменти, но си помисли: „Чакай, по-безопасно е сред други хора“. Той се обърна
към краварника и заграждението, бързайки през снега. Отпред видя групи деца и огъня. Всички
кучета бяха изтичали на половината път към хълма, покрай далечната конюшня, и лаеха с
техното общо „джаф-джаф-джаф“. В задната част на ума му, преди нещата да се разпаднат
завинаги, се прокрадна една мисъл: „Чакай, какво им стана на всички...“.
Имаше огромна експлозия. Не просто „бум“, а трясък който беше толкова свиреп, че усети
как звукът отскача и се търкаля около и през него. Взривът отекна и отскочи от сградите.
Задъхан, със сърце, пърхащо в гърлото му, той се завъртя и погледна на север.
Стълб дим, огромен сиво-черен облак като гъба, се изду и понесе над дърветата. Можеше да
чуе как бъбренето на другите деца долу внезапно спря. За секунда дори кучетата замлъкнаха и
той забрави за Мели и странните кодирани щракания.
Защото единственото там горе, което си струваше да се взриви, беше църквата.
95
„Църквата!“ Кръвта на Люк се смрази. Синди беше на пост и Чад... и Уелър беше отишъл
натам преди час, беше тръгнал след... след...
- Не! - беше отчаян звук, едва ли изобщо дума, и той се затича в тромав бяг, наясно, че
Мели викаше след него. Чу тряскането на врата и видя Джаспър с тебеширенобяло лице да се
препъва от бараката за инструменти. Други деца бързаха към и след него, защото той беше най-
старият и ако мислеше, че има нещо, което си струва да се види... - Не, не! Синди, Синди! Toм!
- Какво стана? - викът на Джаспър беше уплашен. - Какво стана, какво...
Всички кучета изведнъж започнаха отново, но стабил- ното допреди малко „джаф-джаф-
джаф“ беше вече обезумяло скоростно стакато, пронизително като аларма. Звукът проряза яркия