Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
Докато удари звънецът за началото на часовете, всички нормални приятели на Хелън вече бяха прогонени от масата — маса, която си беше тяхна още от първата година в гимназията. Тъжното изражение на Мат накара Хелън да се запита от колко време двамата не бяха имали възможност да поговорят. Навярно от месеци.
Клеър не я чакаше на пътеката, когато започна тренировката по бягане. Беше глупаво да се опитва да избягва Хелън, като тръгне преди нея, защото и двете знаеха, че Хелън можеше да настигне Клеър независимо колко беше изостанала, но намерението беше явно. Когато Хелън се появи подтичвайки, Клеър дори не се обърна да я погледне.
— Просто продължавай да бягаш, Хамилтън. Изобщо не си падам по теб в момента — каза Клеър, като се отдалечи и вдигна ръка в пренебрежителен жест.
От многогодишен опит Хелън знаеше, че Клеър има нужда да я поизтезава известно време, преди да е готова да продължат отношенията си. После провеждаха един разговор по телефона, сдобряваха се, и на следващия ден всичко пак си беше нормално. Само че точно този път на Хелън й се искаше да можеха да прескочат направо към края на кавгата, особено след като не беше направила нищо, но беше достатъчно благоразумна, за да не пришпорва Клеър. Вместо това послушно изтича покрай нея.
След като няколко минути тича сама, Хелън започна да се отегчава от „простосмъртното“ темпо. Погледна си часовника, за да изчисли точно колко време ще трябва да убие, преди да се върне на пътеката за бягане, и хукна напряко през мочурищата с невъзможна скорост. Знаеше, че Лукас може просто да пристъпи във въздуха и да полети, но на нея досега този подход не и беше свършил работа. Може би трябваше да се затича, за да се издигне във въздуха, един вид като самолетите. Сега имаше шанс да изпробва тази теория.
Когато се отклони от пътеката и затича през мочурливата земя около Миакомет Понд, Хелън започна да усеща лекотата, която свързваше с летенето. Изпитваше пърхащо усещане в стомаха, едва сдържан див порив, който свързваше със силата на Потомците. Чувстваше как по кожата й тече статична енергия. Сякаш беше прокарала по цялото си тяло балон, а после го беше отдръпнала точно толкова, че повърхността на тялото й да усети как някакво електрическо поле я тегли навън.
Правейки един скок просто за опит, Хелън се издигна във въздуха. Отначало си помисли, че е успяла, че лети, но скоро почувства как стига до върха на много голяма арка и започва да се спуска. Просто беше скочила по-високо от когато и да било преди — твърде високо — и умът й все още вярваше по подразбиране, че когато се удари в земята, ще се разбие на парчета и ще умре.
Опита се да се улови за въздуха, и макар че една частица от нея знаеше как да го накара да я задържи, тя беше или твърде уплашена, или недостатъчно уплашена, за да успее навреме. Удари се в земята под ъгъл и спря с буксуване, при което краката й изровиха две глинести бразди в калта.
Тя беше добре, разбира се, но все пак дълбоко разтърсена. Коленете не я държаха, и трябваше да се засмее, за да се освободи от странното чувство, което бушуваше в гърдите й. След като се поуспокои, с усилие се надигна — беше се приземила по задник. Измъкна крака от калта и тръгна обратно към училището, чувствайки се като глупачка. Беше оплескана с миризлива кал чак до кръста, и мислено си представи как ли беше изглеждала, докато се спускаше след скока, с ожесточено размахващи се ръце, като анимационна героиня, която пада от скала.
Просто по навик се огледа бързо наоколо да се увери, че никой не я бе забелязал в този сконфузен момент, но не очакваше наблизо да има някой. Сърцето й се преобърна, когато видя как едно тъмно размазано петно се превръща в мъжки силует. После мъжът спря и внезапно смени посоката точно отвъд следващото възвишение. Беше я видял как става и си тръгва със смях, след като беше паднала от петнайсет метра височина. По-лошо — Хелън забеляза, че имаше нещо нередно в начина, по който той се движеше. Вървеше прекалено бързо за човешко същество.
Цялото й тяло се напрегна инстинктивно. Без дори да се замисли, тя хукна след тъмния силует. Който и да беше, той се бе отправил обратно към гимназията — обратно към Клеър, която вероятно пъхтеше и сумтеше по пистата; бавна, дребна и от напълно човешки произход. Образът на Кейт, лежаща в безсъзнание на земята, се мерна бързо през ума на Хелън и я подтикна да затича по-бързо. Прескачаше огромни участъци от местността, тичаше безразсъдно през ниски хълмчета и гъсти туфи от червени боровинки, неспособна да мисли за нищо друго, освен да го настигне.