Бранителката на портата
- Автор: Цинк Мишель
- Серия: Пророчеството на сестрите #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-765-6
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Бранителката на портата». Краткое содержание книги:
Тази романтична история, изпълнена с готически ужас ще се хареса и на млади и на стари. Американската писателка Мишел Зинк уверено води читателя по сложната и заплетена сюжетна линия на поетичния разказ за Лия и Алис, като създава интересни и пълнокръвни герои и ни кара да примираме от напрежение.
„Бранителката на Портата“ е вторият роман от трилогията за пророчеството, тегнещо над двете сестри близначки.
— Мамо? Може ли да седна на твоята маса? Искам да опозная гостите.
Гласът й е сладък и плах и няма нищо общо със снизходителната любезност, с която ми говореше, когато бях в стаята си.
Мамо ли? „Мамо“? Урсула е майка на Астрид.
Урсула се усмихва, но не на Астрид. Очите й остават приковани към мен дори когато отговаря на дъщеря си:
— Разбира се, че можеш, обич моя. Седни до Брат Марков.
Страните на Астрид стават яркочервени и преди да се запъти към определеното й място от другата страна на Димитри, тя леко кимва на майка си. Когато сяда, вдига очи към него, а в погледа й пламти обожание.
— Когато те нямаше, Алтус не беше същият — сериозно изрича тя.
Струва ми се, че в неговите очи съзирам погнуса, ала той добре я прикрива.
— И аз не съм същият без Алтус.
Обръща глава към мен и ми се усмихва.
— Хареса ли ти вечерята?
Навежда се към мен толкова близо, че усещам дъха на вино, и прошепва:
— Като изключим компанията, разбира се.
— Прекрасна е — ухилвам се аз.
Остатъкът от вечерта преминава без повече инциденти. Астрид седи намусена от другата страна на Димитри, а вниманието на Луиса е изцяло погълнато от Рис. Не след дълго в предната част на салона засвирва чудата музика. Рис протяга ръка към Луиса. Двамата стават от масата и отиват да танцуват, както правят мнозина от нашата и от околните маси.
Димитри посяга към една купа, взема няколко ароматни червени ягоди и ги поднася към устата ми. Този път отхапвам лъскавия плод до самото стебло, без да се замислям. Той се усмихва и помежду ни преминава тайнствена сладостна тръпка.
Оставя стеблото в чинията си и внезапно става сериозен.
— Извинявай, Лия.
Преглъщам ягодата, преди да отговоря:
— За какво?
— За Урсула. За всичко.
Клатя глава.
— Не бива да ми се извиняваш. Грешката не е твоя.
Той се оглежда, спира поглед върху двойките, които се въртят на дансинга в такт с бавната, тъжна песен като калейдоскоп от виолетова и черна коприна.
— Това са моите хора. Моето семейство. А ти… ти си нещо повече, Лия, и се надявам, че вече си го разбрала — взема ръката ми и я целува. — Иска ми се да са любезни с теб.
Аз вземам другата му ръка и отвръщам на жеста му.
За миг се чувствам така, сякаш го поглеждам в очите за първи път. Изгубвам се в тях и нищо друго няма значение за мен. После музиката рязко сменя ритъма си, музикантите захващат весела мелодия и Димитри става, като дърпа и мен, и аз се изправям на краката си.
— Направи ми честта.
Това не е въпрос и преди да се усетя, ние се завъртаме в центъра на дансинга заедно с другите двойки. Струва ми се, че зървам Луиса, ала тя изчезва във вихъра на танца.
— Но… аз не знам как се танцува на тази мелодия! — възкликвам, като гледам бързо въртящите се танцьори.
Димитри поставя едната ми ръка на рамото си, а другата на кръста си, после хваща и мен по същия начин.
— Не се притеснявай. Много е лесно, вярвай ми. При това, ако не танцуваш, няма да си истинска Сестра!
И в следващия миг ние се понасяме през тълпата в такт с музиката. В началото Димитри ме влачи по дансинга. Стъпките са точно толкова сложни, колкото на танците, които изучавахме в „Уиклиф“, а музиката никак не ме улеснява. Не звучи като Щраус или Шопен. Тя е възбуждаща, подскоклива и весела.
Докато се мъча да налучкам стъпките, ние се блъскаме не в един и двама, така че Димитри ме води из помещението и вика: „Извинете!“ и „Много съжалявам!“. Но след малко започвам да се чувствам по-уверена. Димитри продължава да ме води и аз успявам да го следвам, без да го настъпвам по пръстите на краката.
Тъкмо започвам да се забавлявам, когато музиката отново сменя ритъма си. Танцуващите надават радостни викове и в същия миг Димитри изчезва. Оглеждам събралите се около мен хора, но преди да го открия, друг танцьор ме поема.
— О! Здравей! — възкликвам аз.
Той е облечен също като Димитри, ала дрехите му стоят по съвсем различен начин. Все пак е доста приятен и отвръща на усмивката ми.
— Здрасти, Сестро!
Тъкмо си мисля, че няма да е лошо да прекарам известно време с любезния господин, и той се изгубва в тълпата, а на негово място идва друг. Този е рус, със златиста коса като Сонината. Имаме време само колкото да се усмихнем един на друг и той бързо се оттегля, а при мен идва трети.