Проклятието над Прогонващия духове

Преди да е изтекъл и час, вече бяхме високо на възвишенията. Времето беше тихо и изглеждаше, че ни предстои хубав ден.

Само да можех да си избия от ума причината, поради която бяхме там горе, щях да се наслаждавам, защото времето беше добро за ходене. Компания ни правеха единствено дъждосвирците и зайците, а нататък на северозапад далечното море искреше на слънцето.

Отначало Прогонващия духове крачеше енергично, вървейки начело. Но дълго преди пладне започна да отпада и когато спряхме и седнахме близо до една каменна пирамида, той изглеждаше напълно изтощен. Докато развиваше сиренето, забелязах, че ръцете му треперят.

- Вземи, момче - той ми подаде малко парче. - Не го изяждай всичкото наведнъж.

Следвайки съвета му, загризах бавно сиренето.

- Нали знаеш, че момичето ни следва? - попита Прогонващия духове.

Погледнах го удивено и поклатих глава.

- На около миля по-назад е, ей там - посочи на юг той. - Сега, когато спряхме, спря и тя. Какво предполагаш, че иска?

- Предполагам, че няма къде другаде да отиде, освен на изток в Пен-дъл, а тя никак не иска да отиде там. И не е имала избор, освен да напусне Чипъндън. Там няма да е безопасно, когато Инквизиторът и хората му пристигнат.

- Да, а може би е защото се е привързала към теб и просто иска да отиде, където отиваш ти. Ще ми се да бях имал време да се оправя с нея, преди да напуснем Чипъндън. Тя е заплаха, защото където и да е тя, Изчадието няма да е твърде далече. Засега то сигурно ще се крие под земята, но щом се стъмни, тя ще го привлече към себе си, както пламъкът на свещта привлича нощната пеперуда, и то със сигурност ще витае наоколо. Ако го нахрани отново, то ще стане по-силно и ще започне да вижда през очите й. Преди това то може случайно да си намери други жертви -независимо дали са хора, или животни, резултатът ще бъде същият. След като се напие до насита с кръв, то ще стане по-силно и скоро ще може да се облече отново в плът и кости. Нощес беше само началото.