Изкуплението на Атлантида

Воинът стисна зъби, но не се отдръпна от нея, което в пълно противоречие, накара Тиарнан да пожелае да откъсне ръката на жената и да я натика в кльощавото й гърло.

Райли извърна глава настрани и я прикова на място с тежестта на пронизващия си поглед.

- И ти ли? Двамата с Бренан? Но как е възможно?

Конлан, който с една ръка люлееше сина си, прегърна жена си през кръста с другата.

- Може би ще споделиш с нас останалите какво, по дяволите, става тук?

Цветът обагрил бузите на Райли, се изтегли и тя отново пребледня, като след това се насочи с бавни крачки към стола, в който допреди минути седеше.

- Мисля, че тези, които трябва да обясняват са те - отвърна тя и махна с ръка в посоката на Бренан и Тиарнан. - Защото с твърдението, че Бренен не е изпитвал нищо от векове - Райли подсвирна дълго и бавно, - да кажем, е свършено.

Аларик елегантно и без усилие, пристъпи напред и се плъзна през стаята, така че на Тиарнан й се прииска да го провери за пулс, в случай че наистина беше бездушен вампир.

Мисълта каква би била реакция на Аларик, ако тя наистина го стореше, предизвика невинна усмивка у нея, но тя отстъпи назад и му освободи достатъчно пространство, когато той се отправи директно към Бренан.

- Проклятието? - попита жрецът на милиметри от лицето на Бренан - Проклятието най-сетне е достигнало своя край и ти не си ме уведомил?

Леденият поглед на Бренан би могъл да сплаши повечето хора, достатъчно, че да се отдръпнат, но Аларик беше или твърде смел, или прекалено глупав, защото вместо да се отдръпне, сръчка воина с пръст в гърдите.

- Бил си твърде зает да си играеш с човешката си женичка? -подметна подигравателно. - Не ти ли наредих да ми съобщиш в момента, в който почувстваш...

Останалата част от присъстващите не разбраха какво бе на път да каже Аларик, защото Бренан се изопна назад и го удари в корема. Силно. Жрецът излетя назад от силата на удара и в крайна сметка, изгубил равновесие над един мек стол, се просна върху него. След това просто си стоеше там, а шок и желание за нечие убийство се бореха за надмощие върху лицето му, докато очите му блестяха с опасния пламък на мощта му.

- Ще те убия - Аларик в крайна сметка проговори, което беше дори по-ужасяващо, заради напълно спокойния начин, по който го каза.

- Може да се опиташ - отвърна Бренан, оголвайки зъби. - След всичките тези векове бих приветствал възможността да наритам надутия ти и арогантен задни, хлапак такъв, така че бъди готов да дадеш всичко от себе си.

- Хлапак ли? - очите на Аларик едва не изскочиха от ямките си, а този вид никак не му отиваше. - Хлапак ли ме нарече?

- Аз бях един от елитните воини на Посейдон по времето, когато ти все още сучеше от гърдата на майка си, хлапако - подразни ги Бренан. - Така че, покажи малко уважение към по-възрастните от теб.