Безсънна (Търсачът в дълбините)

Нов трус разлюля дъното на пещерата под нея и този път тя знаеше, че не си е въобразила. Разтърсването беше толкова силно, че я отблъсна от Орион. Мощно бумтене отекна из пещерата, когато земята се надигна и отново се смъкна с трясък. Тя чу как дъхът на Орион заседна в гърлото му, когато неуспешно се опита да изрече името й. Някак беше успял да се измъкне изпод нея, но Хелън знаеше, че още е близо.

Отчаяно копнееща за малко светлина, Хелън си помисли дали да не призове мълния. Беше жестоко обезводнена, след като толкова дълго бе вървяла с усилие из Подземния свят, и знаеше, че обезводняването ще направи мълниите й твърде нестабилни. Ако не можеше да ги контролира напълно, някоя можеше да избухне от нея с пълна сила и да срути вече отслабената от земетресението пещера. Поясът на Афродита предпазваше Хелън от оръжия, но не и от лоша преценка, а земята можеше да я задуши толкова бързо, колкото морето — да я удави.

— Хелън. Бягай — успя да изрече дрезгаво Орион. — Моля те.

Гласът му дращеше по нервите й като нокти по черна дъска, но поне я упъти как да се върне при него.

Спусна се върху него, като го възседна отново и го притисна здраво между коленете си. Почувства как дланите му сграбчват ръцете й над лактите, възпирайки я да обсипе главата му с дъжд от удари. Всяка от ръцете му бе обвита около всяка от китките й в тъмното.

Докато се бореха, Хелън почувства трета ръка, безплътна като въздух, но непогрешимо принадлежаща на Орион. Ръката посегна нагоре да докосне гърдите й. Тя се разтресе и потрепери конвулсивно, отдръпвайки се от шока на невъзможното му докосване.

С безгранична нежност третата ръка на Орион премина през дрехите й, през кожата и през костите й. Докосна разклонените като струни нерви, затворени в гръбнака й, после обгърна с длан мястото под гръдната й кост, където започваше смехът й — същото място, което я болеше така ужасно, откакто изгуби Лукас.

Макар Хелън да знаеше, че емоциите й не се дължат на някакъв орган в гърдите й, имаше чувството, че Орион държи центъра на сърцето й в невидимата си ръка.

Тя застина, завладяна от това ново усещане. Орион се надигна и седна под нея: лицата им бяха на сантиметри едно от друго в тъмнината.

— Не е нужно да се нараняваме взаимно, Хелън — промълви той тихо. Устните му леко докоснаха свръхчувствителното късче кожа между ухото и челюстта й. Финият мъх по бузата на Хелън настръхна и посегна да докосне устата на Орион, сякаш призован от него. Юмруците на Хелън се отпуснаха и паднаха от бойната си поза, смъквайки се неуверено надолу, докато дланите й се отпуснаха върху топлите, набити рамене на Орион.

Вътре в нея третата ръка на Орион се огъваше и се движеше бързо в пет посоки, като пет протегнати пръста. Вътрешното му докосване се разля по всеки от четирите й крайника и накрая петият пръст посегна нагоре да изпълни главата й.