Обещанието на краля вещер

Нюнги понечи да отговори, но се спря, сякаш тъкмо бе схванал твърдението й.

— Извини ме за грешката — каза накрая.

Старият полуорк се наведе по-ниско, за да я погледне в очите. Подкани Олгерхан да й донесе малко вода или супа, прекара още няколко мига, като я оглеждаше, после отстъпи назад, щом по-едрият полуорк се върна.

Нюнги направи знак на Уингхам да го последва обратно в предната стая.

— Тя не е болна — обясни старият бард, когато излязоха от стаята на Арраян.

— Имаш предвид, че не е болест?

Нюнги кимна.

— Знаех го още преди да дойдем, но след като я огледах, съм напълно сигурен. Това не е отрова или болест. Само допреди няколко дни е била напълно здрава, нали?

— Танцуваше с лекота на прекрасните си крачета, когато дойде да ме посрещне при пристигането ми.

— Това е магия — отбеляза Нюнги. — Зенги го е правил и преди.

— Как?

— Книгата е капан. Не е том на сътворението, а том на самосътворението. Веднъж щом някой с подходящите магически сили започне да я чете, тя хваща в капан есенцията на живота му. Когато замъкът нараства, той го прави с цената на живота, интелекта и магическите сили на Арраян. Тя го създава подсъзнателно.

— За колко дълго? — попита Уингхам, пристъпи и погледна загрижено към спалнята.

— Предполагам, че докато умре — отвърна Нюнги. — Погълната от създаденото. Съмнявам се, че безмилостният Зенги би се спрял от нещо подобно на състрадание към нищо неподозиращата жертва.

— Как можем да го спрем? — попита Уингхам.

Нюнги погледна загрижено покрай него, после на лицето му се изписа зловеща решителност, когато отново срещна погледа на Уингхам.

— Не, не можеш — каза Уингхам, внезапно разбирайки намеренията му.

— Замъкът е заплаха — заплаха, която расте и става все по-силна — обоснова се Нюнги. — Страхувам се, че племенницата ти е загубена. Със сигурност няма нищо, което да мога да направя, за да забавя процеса, който ще я убие. Съмнявам се, че някой друг в Палишчук би могъл.

— Имаме лечители.

— Които в най-добрия случай ще са безпомощни — отвърна по-възрастният полуорк. — Или ако не са, ще й предложат някакво облекчение, което единствено ще подсили енергията, която се влива в чудовищното творение на Зенги. Разбирам колебанието ти, приятелю. Тя ти е роднина, при това любима. Разбирам го по погледа ти, когато я гледаш. Но нима не помниш нещастията, причинени от Зенги? Нима във фалшивото си състрадание ще помогнеш за завръщането им?

Уингхам отново погледна към стаята и каза:

— Не може да си сигурен за всичко това. Има твърде много предположения.

— Сигурен съм, Уингхам. Това не е просто съвпадение. И ти го знаеш — когато изрече това, Нюнги отиде до тезгяха и намери дълъг кухненски нож. — Ще бъда бърз. Няма да види удара. Нека се молим, че не е твърде късно да спасим душата й и да омаломощим злото, което неволно е създала.