Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
– Не знам как ще се върна в копторите – проплака тя. – Краката вече не ме държат.
Сери се ухили и седна до нея.
– Да, доста си се изнежила през последните години.
Момичето му хвърли изпепеляващ поглед. Сери изхъмка и погледна към сградата на Гилдията.
– Поседи тук и си почини малко. – Той се изправи. – Аз трябва да свърша нещо. Ей сега се връщам.
Сония се намръщи.
– Къде отиваш?
– Ей тук, наблизо. Не се тревожи. Бързо ще се върна.
Момчето се обърна и се изгуби между дърветата.
Твърде изморена, за да намери сили да се ядоса, тя се загледа мълчаливо в гората. Между стълбовете на дърветата се забелязваше нещо плоско и сиво. Сония примигна изненадано, осъзнавайки, че стои на около четирийсет крачки от малка двуетажна постройка. Момичето се изправи и се приближи, чудейки се защо Сери не беше споменал за нея. Може би просто не я беше забелязал? Сградата беше построена от малко по-тъмен камък в сравнение с останалите каменни строежи на Гилдията и почти се сливаше със сенките на дърветата.
Също като Университета, и около нея растеше жив плет. Момичето се приближи на още няколко крачки и почувства под краката си каменна пътека. Тъмните прозорци сякаш я канеха да се приближи. Тя се обърна назад и се зачуди колко още ще се забави Сери. Ако не се мотаеше много, щеше да успее да погледне през прозорците на сградата и да се върне обратно, преди той да се появи. Сония се промъкна по пътеката, заобиколи храсталака и надникна през първия прозорец. Стаята беше тъмна и тя не успя да види почти нищо. Отиде до следващия прозорец, после до третия, но гледката беше една и съща. Изпълнена с разочарование, тя се обърна да си върви, но замръзна на място, чувайки стъпки зад гърба си.
Сония се снижи до живия плет и забеляза показалата се зад ъгъла фигура. Макар да виждаше само очертанията й, Сония осъзна, че мъжът не носи мантия. Слуга ли беше?
Той отиде до сградата и отвори една врата. Когато чу бравата да щраква зад гърба му, момичето въздъхна с облекчение. Тя се опря с ръце на земята, за да се измъкне по-лесно от храсталака, но изведнъж замря и се ослуша – недалеч от нея нещо подрънкваше.
Тя се огледа и видя малка вентилационна решетка на стената почти над земята. Сония се приближи и отново коленичи, за да огледа отблизо находката си. Решетката беше омазана с кал, но през нея можеше да се види стълба, която водеше надолу до отворена врата.
Зад вратата се намираше малка стая, осветена от златиста светлина, която идваше от неизвестен източник. В този миг пред очите й се появи дългокос мъж с тежко черно наметало. Широките му рамене й попречиха да види втората фигура, която влезе в стаята. Преди да изчезне съвсем от полезрението й, Сония успя да зърне слугинските му дрехи.
Тя чу глас, но не можа да разбере думите. Мъжът с наметалото закима с глава.
– Готово е – каза той, разкопча катарамата и свали плаща от раменете си.
Сония затаи дъх – отдолу се появиха дрипави просешки одежди.
И те бяха оплискани с кръв.
Мъжът се огледа и на лицето му се изписа отвращение.
– Дали си се сетил да ми донесеш мантията?
Слугата промърмори нещо в отговор. Сония се задъха от изненада и ужас. Мъжът беше магьосник.
Той сграбчи окървавената риза и я съблече през глава, разкривайки кожения колан, пристегнат около кръста му. На него висеше голяма кама.
Магьосникът свали колана, хвърли го заедно с ризата на масата, след което отиде и донесе голям леген с вода и кърпа. После потопи кърпата във водата и започна бързо да чисти кървавите петна по гърдите си. Всеки път, когато изплакваше кърпата, водата придобиваше все по-наситен розов оттенък.
В полезрението на Сония се появи ръката на слугата, който подаде на господаря си вързоп от черен материал. Магьосникът го взе и се скри от погледа й.
Сония седна на петите си. Черна мантия? Досега тя не беше виждала магьосник, облечен с черна мантия. Никой от магьосниците, които участваха в Прочистването, не носеше черно. Постът на този мъж в Гилдията сигурно бе единствен по рода си. Момичето отново надникна в стаята и погледна към окървавената риза на масата. Може би беше убиец.
Магьосникът отново се появи. Вече беше облякъл черната си мантия, косата му беше сресана и вързана на опашка. Той протегна ръка към колана и разкопча ножницата.
Сония рязко си пое дъх. Дръжката на камата заблестя на светлината. Тя беше инкрустирана с червени и зелени скъпоценни камъни. Магьосникът огледа дългото извито острие и внимателно го избърса с кърпата. След това погледна към невидимия за Сония слуга.
– Борбата ме изтощи – каза той. – Имам нужда от силата ти.