Уравнения на живота
- Автор: Morden Simon
- Серия: Метрозоната #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-149-6
- Переводчик: Петя Митева
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Уравнения на живота». Краткое содержание книги:
Но когато се натъква на отвличане, той действа, без да се замисли. Преди да успее да се спре, спасява дъщерята на най-опасния човек в Лондон.
И очевидно: СПАСЯВАНЕ НА МОМИЧЕ = ДА СЕ НАМЕСИШ.
Така че сега уравнението на живота на Петрович изглежда все по-сложно:
РУСКИ ГАНГСТЕРИ + ЯКУДЗА + НЕЩО, НАРЕЧЕНО НОВИЯТ МАШИНЕН ДЖИХАД = ЕДИН МЪРТЪВ ПЕТРОВИЧ.
Но Петрович има план (той винаги има план), само не е сигурен, че този е добър.
- Какво гори ?
- Църквата ми. - Отец Джон сви юмрук и само чакаше Петрович да се подхили. - Не ми отговори на въпроса. Какво правиш тукй Плячкосваш ?
- Не бъди жопа. Отивам да намеря Соня Ошикора. Новият джихад на машините ми казаха, че тя е в „Парадайз“.
Свещеникът погледна учудено.
-Кой ?
- Не кой, а те, Новият джихад на машините. Мисля, че стоят зад всичките странни компютърни лайна.
- Не можеш да отидеш в „Парадайз“ - каза сестра Маделин над главите на всички.
- Мда. Но ще отида.
- Те ще те убият - каза тя.
- И без това официално съм мъртъв. - Той бръкна в джобовете си и усети тежестта на пистолетите, на куршумите, на душата си.
Поредна стрелба загърмя по една от страничните улици. Всички трепнаха едновременно.
- Трябва да заведа тези хора на безопасно място - каза отец Джон бързо. - Какво можеш да ми кажеш за центъра ?
- Доста е кротко. Накъде сте се запътилий
- Към църква на улица Маунт.
- Тогава избягвайте Хайд Парк. Минете по заобиколния път.
Свещеникът отново вдигна флага и махна на парцаливата си колона да го последва. Те се занизаха покрай Петрович, уплашени не само от онова, което беше зад тях, но и от това, което предстоеше. И с право.
Тълпата се оттичаше и оредяваше, а сестра Маделин го наближаваше. Когато мина покрай него, тя нарочно погледна встрани. След секунди се спря, стиснала празния си юмрук. Другите продължиха без нея.
- Какво искаш от мен, Самй
- Нищо не искам от теб. Искам да вървиш.
Тя все така не го поглеждаше.
- Защо е толкова важно да намериш Соня Ошикора ?
- Обещах да я намеря. Но това беше преди Новият джихад на машините да прекъснат информационните системи в Метрозоната. Сега може би единственият начин да ги накарам да прекратят е да правя това, което искат. - Той се загледа в нейния издължен широк гръб. -Нещо повече: мисля, че най-сетне постъпвам правилно. Не съм единственият, който я търси, но няма да й забия куршум в главата, когато я намеря.
Най-накрая някой забеляза липсата на монахинята и каза на отец Джон.
- Сестра Маделин. С нас, ако обичате - провикна се той.
- Знаеш ли колко ме затрудняваш ? - каза тя.
Петрович не знаеше, при това едновременно и се надяваше, и се страхуваше, че тя ще му демонстрира.
- Сестро ? Веднага.
Тя погледна към него през рамо. Плачеше.
- Кажи ми честно: какво искаш ?
- Аз... - Петрович не знаеше как да изрази чувството, което изпитваше.
Сестра Маделин престъпи напред да се отдалечи от него.
- Искам да направя нещо съществено - изстреля той, после на няколко пъти си пое дълбоко въздух. - Звучи глупаво. Можех да изчезна, да избягам. Не го направих. Какъвто и скапан мотив да имах в началото, искам да го направя докрай. Трябва да го направя.
- Колко типично по руски - каза тя и обърса очите си. - Без мен няма да оцелееш и пет минути. Хайде!
- Защо ? Къде отиваш ?
- Мислех, че искаш да вървиш в „Парадайз“ - Тя отиде до вратата на един магазин и се огледа наляво и надясно.
Петрович изтича след нея. Той видя как отец Джон отведе стадото си зад колона от изоставени коли и се запъти към тях. Непреклонните му движения и упоритостта, изписана на лицето му, издаваха как е настроен.
Монахинята се зае да сваля робата си и да я нагъва. Когато свещеникът дойде, тя му я хвърли.
- Трябва да дойдеш с нас, сестро. Това е твое задължение.
- Не мога, отче.
- Нямаш право да вземеш такова решение - хвана ръката й той. - Маделин.
Тя се отърси от него с такава сила, че го повали на земята.
- Трябва да отида с него. Това е. Трябва. - Подпъхна пръсти под касинката и си я махна. Петрович пристъпи напред и помогна на свещеника да стане.
- Ако е утешение за вас, и аз не го разбирам.
- Това... Всичко това е по твоя вина. - Той отдръпна ръката си. - Сестро, ако си тръгнеш сега, вероятно никога няма да може да се върнеш. Нарушаваш обета си.
- Така изглежда. Започва да ми става навик - и се изсмя гръмогласно. - Ха-ха. Навик. - Беше останала по бронежилетка със застъпващи се парчета, подобни на рибешки люспи. Тя вдигна оръжието си и погледна зад ъгъла. - Чисто е.
- Май ще тръгваме. Съжалявам, отче.
- Какво й каза ? Какво ?
Петрович не знаеше какво да отвърне:
- Само, че това, което правя, има смисъл.
- А според теб това, което прави тя, няма смисъл ?
- Изборът е неин! Не съм я молил за нищо.
Сестра Маделин дръпна Петрович за яката и го повлече, заедно се стрелнаха до следващото солидно прикритие. Тя го бутна до някакви зарешетени прозорци и клекна. Огледа пътя напред, игнорирайки свещеника, който жално викаше името ?.