Оковите на скръбта

— Трябва да ти кажа — заяви Уейн, като свали цилиндъра, — че това беше най-некадърната актьорска игра, която някога съм виждал. Кой би повярвал, че племенницата на богатия чичо е констабъл?

— Няма нужда да се лъже, щом истината би свършила също толкова добра работа, Уейн.

— Нямало нужда… Естествено, че има нужда! Какво ще стане, когато ни се наложи да им хвърлим един бой и да избягаме с документите? Ще знаят, че сме били ние, и Уакс ще се види принуден да плати един куп глоби.

— За щастие, няма да се стигне дотам да хвърляме бой на когото и да било.

— Но…

— Никакъв бой.

Уейн въздъхна. Много забавно щеше да е, няма що.

— Длъжен съм да отбележа, че се отнасяме към поверителността на информацията на нашите клиенти много сериозно — обясни банкерът, положил внимателно длан върху счетоводните книги, които беше извадил от архивното помещение.

Вече се бяха настанили в кабинета му. На бюрото беше поставена малка табела, на която беше гравирано името му — „Г-н Ареола“. Явно нито той, нито Мараси се досетиха защо Уейн се изкикоти, когато го прочете.

— Разбирам — отвърна Мараси, — но имаме сериозни основания да подозираме, че един от тези хора е престъпник. Сигурна съм, че нямате желание да продължавате да му съдействате, макар и неволно, чрез предоставените от вас услуги.

— Не искам и да предавам доверието, което са ми оказали, обаче — каза банкерът. — Откъде сте толкова сигурна, че този човек е престъпник? Имате ли някакви доказателства?

— Доказателствата — отговори Мараси, — ще се намерят в числата.

После се наведе напред към него и попита:

— Знаете ли колко много престъпления могат да бъдат доказани с помощта на статистиката?

— Като се има предвид начинът, по който поставяте въпроса, бих предположил, че броят им не е за пренебрегване — каза банкерът, като се облегна назад на стола си и преплете пръсти върху изпъкналия си корем.

— Ъ-ъм, да — потвърди Мараси. — В основата на повечето престъпления откриваме или страст, или пари. Когато опре до пари, числата са от значение — а когато числата са от значение, можем да достигнем до отговорите с помощта на съдебно-счетоводната експертиза.

Банкерът не изглеждаше напълно убеден — но, според впечатленията на Уейн, той даже не изглеждаше напълно като човек. Поне част от него явно беше с делфински произход. Продължаваше да отрупва Мараси с въпроси, с които явно целеше да протака срещата възможно най-дълго, което караше Уейн да се чувства неспокоен. В повечето случаи, когато хората се опитваха да печелят време по този начин, го правеха, за да дадат на приятелчетата си възможността да пристигнат и да те наредят едно хубавичко.

Продължи да чака търпеливо и да си играе с предметите на плота на бюрото, като се опитваше да построи кула от тях, но същевременно държеше вратата под око. Ако наистина се появеше някой нападател, щеше да му се наложи да хвърли Мараси от прозореца, за да избягат.