Незаключената врата

Двойка.

— Още.

Тройка.

Абе какво става, нито две, нито едно и половина, шест са малко, шестнайсет — вече е опасно. Ако е шестнайсет, добре ще му дойдат четворка или петица, но три малки поред рядко идват в едни ръце. Ако е шест, ще трябва да ги вземе.

— Още.

Този път му дойде вале. Пак шестнайсет. Какво сега, да вземе пета карта или да спре? Виктор реши да вземе. Оказа се петица. Той спечели.

— Не тъгувай, малката — каза на момичето, — няма да обера заведението ти до шушка, ще поиграя малко и ще си тръгна. Аз по принцип не съм комарджия, имам си друга сфера на интереси, но разбираш ли, тази сутрин една жена ме заряза. Окончателно. Събра си багажа и — фю! — хукна с ново гадже на курорт в Гърция. А момчетата ми казаха: щом те е сполетял такъв провал в любовта, иди да поиграеш, може да ти провърви на карти. Ето виждаш ли? Засега ми върви. Цели три години не бях влизал в казино… Да бе, наистина, три и половина, там, при раираните, знаеш, че няма казино. Там си играят помежду си.

Играчите край него го изгледаха и Виктор разбра, че е привлякъл вниманието им, което всъщност целеше. Той поигра още четирийсетина минути с променлив успех, като току се ядосваше, че поговорката за късмета на нещастните любовници в картите не била вярна, и постоянно се опитваше да заговори Стела, изпи чашка коняк, получи на касата печалбата си в размер на двайсет и три долара и си тръгна. С крайчеца на окото си забеляза, че младежът, който го бе следил още от сутринта, остана в казиното. Това е добре. Значи всичко върви според замисъла. Сега той ще търси подходи към крупието и онези двама играчи, които седяха на масата до Виктор, ще се запознава с тях и ще ги подпитва за какво са си приказвали. Според замисъла, те трябва да му изпеят всичките лъжи, които той им бърбори цял час.

Утре Юлка е на поредния си изпит, седи си вкъщи и усилено се готви, така че вечерта на Виктор е свободна. Може да пристъпи към следващия етап, докато не го наблюдават. Защото утре пак ще тръгнат по петите му, а дотогава той трябва да се подготви добре.

Да живее цивилизацията, която проникна в руската обслужваща сфера! Сега не само крупиетата в казината, но и сервитьорите в заведенията, както и продавачите и управителите в магазините, носят на реверите си значки с имената им. Това много опростява задачата. В осем вечерта, един час преди да затворят, той влезе в ГУМ. Бързо обиколи първия етаж — първо третата, после втората, после първата линия, но не видя нищо подходящо. Качи се на втория етаж и почти веднага зърна това, което търсеше. Цели десет минути обсъжда с младичката продавачка качествата и недостатъците на две различни чанти — черна и кафява, накрая направи избора си, плати покупката, чаровно се усмихна, представи се за колега от обслужващата сфера, каза си името — Едик, съобщи, че работи като сервитьор в ресторант при ведомствен хотел, и поиска разрешение да й целуне ръка. В резултат от всичките тези простички манипулации продавачката с удоволствие се съгласи той да я изпрати до вкъщи, а после, вече близо до блока си някъде в „Топли стан“, обеща утре да обядва с него.