Сибирски тайни

— Ти можеш ли да си представиш човек, който си купува такива скъпи вещи, да няма международен паспорт? — попита тя.

— А той няма ли?

— Няма. Отметките за издаване на международен паспорт се поставят на последната страница на руския. Специално погледнах: там е абсолютно чисто. А паспортът е стар, издаден е преди повече от десетилетие. Ако през всичките тези години той е излежавал присъда, паспортът щеше да е по-нов. Тоест той може и да е лежал някога, но явно не през последните десет-петнайсет години. И през цялото това време нито веднъж не е пътувал в чужбина. При такива финансови възможности! Вярва ли ти се?

— Да допуснем — сдържано кимна Егоров. — Туй ли е всичко? Или има и друго? Давай по-бързо, не протакай.

Настя внезапно се ядоса.

— Това е само началото — каза сухо. — Ти хубаво ли разгледа Загребелни? Обърна ли внимание на цвета на лицето му? На зъбите му? Витя, главата си залагам, че човек, който си позволява такива скъпи покупки, е абсурд да изглежда толкова зле.

— Може да е боледувал наскоро…

В гласа на Егоров вече не звучеше предишната агресия.

— Може. А видя ли снимката в паспорта? На нея той е на двайсет и осем години, пресметнах. Вероятно и на по-малко, ако снимката е направена, преди да издадат паспорта. Но определено не на повече. И на нея той изглежда също тъй неугледно, както сега в живота. Дори май още по-лошо. А как се движи, как пристъпва? Като абсолютно здрав човек — съответно на неговата възраст. Тоест можем изобщо да не говорим за продължително, проточило се с години заболяване. Обърна ли внимание как е подстриган?

— Как? — Сега Егоров задаваше въпроси с искрен интерес, от доскорошната злоба не бе останала и следа. — Според мен е подстриган нормално.

— Нормално — съгласи се Настя. — Но лошо. Видя ми се прясно подстриган, съвсем отскоро, може би дори вчера. Само че е бил при бръснар, когото и при голямо желание не можеш да наречеш добър.

— Ти да не си специалистка по тези работи? — недоверчиво се позасмя майорът.

— Представи си, напълно наясно съм. Откак съм с къса коса, се налага да ходя на фризьор през месец и половина. И все при един и същи, който познава косата ми и умее да я подстригва. През тези години видях и чух много по въпроса и сега насън да ме бутнеш, ще различа кое е работа на добър майстор и кое — на несръчен занаятчия. Е, човек, който двайсет години е толкова привързан към една и съща марка и купува безумно скъпа продукция точно от нея, човек, който разполага с луди пари, никога няма да се подстриже при първия срещнат бръснар. Той ще ходи в един и същ салон при един и същ специалист.

Виктор помисли няколко секунди, после отново кимна:

— Добре, да речем, че е така. А откъде знаеш за двайсетте години?

Настя му обясни набързо за проучванията си, направени под шумотевицата на сватбения гуляй в хотелския ресторант. Докато разказваше, очите на Егоров все повече се присвиваха.