Сибирски тайни

Виктор замислено дояде първата филия и се зае с втора, като и нея щедро намаза с масло.

— Хич даже не сме го разкрили, в архива е, спряно. И аз работих по този случай, но така, не съвсем пряко. Най-вече с него се занимаваха момчетата от територията, дори не нашите, от Вербицк, защото го намериха в гората, а това вече не е в града. Но се трудиха съвестно, уверявам те. Много се стараха. Разровиха контактите му до един, личните отношения, служебните, конфликтите, всичко осветлиха. И нищо не намериха. Имаше версия, че е била замесена Перовската ферма, ръководството й има свои интереси, но на това място бързо свиха сармите на момчетата: онази ферма има мощен чадър, там нещо хитруват с категоризирането на кожите, дори са включили в далаверата кожухарската фабрика… С една дума, въртят се мръсни пари. Бутнали са сухо на хора от областното ръководство и те са им организирали защита и подкрепа. Така че да се закачаш с Перовската ферма, си е малко опасно, ако не искаш да настроиш областните шефове срещу себе си. По тази версия почти не е работено. А виж, еколозите… Не знам, може и да има нещо такова. Само че ветеринарят беше убит преди повече от година, а шумът около еколозите се вдигна едва тази пролет и никой вече не си спомняше за него.

Той пристъпи към третата филия и май не смяташе да продължава разказа си. Настя търпеливо изчака той да дояде филията и да пийне бира.

— Как е бил убит?

— Пребит до смърт. Нито заклан, нито застрелян, нито отровен — нищо такова. Само травми, но тежки. Разкъсвания на черния дроб, на далака, на белите дробове. Виждал съм такива неща по трупове, пречукани от хулигани. Така че това се реши при спирането на делото: убийство, извършено от група неустановени лица от хулигански подбуди.

— Дълго ли е лежал в гората, преди да го намерят?

— Ами доста… Сега не мога да ти кажа точно колко, много време мина — пет дена ли бяха, седем ли… Нещо такова.

Завибрира телефонът на Егоров, оставен на масата. Настя тъкмо се зарадва, че звъни човекът, когото майорът бе помолил да отговори на въпросите на Коротков, но уви! Виктор погледна дисплея и се намръщи:

— Дежурните. Сигурно пак нещо е станало.

Той вдигна и докато слушаше, на лицето му се изписваше все по-странен израз.

— Ето ти изненадка — изпъшка Виктор и остави телефона на масата. — Спомняш ли си, ти се интересуваше от собственика на куфарчето? Имаш шанс да го видиш с очите си.

— Ама сериозно ли?!

— Аха — кимна той. — Появил се е. Отишъл в полицейския отдел на гарата. В момента на кражбата вече тичал към влака, който нямало да чака него, налагало се спешно да замине по някаква си страшно-ужасно-невероятно важна работа… Така че, щом я свършил, дошъл да подаде заявление за кражбата. Пратили го в нашата дежурна служба. Сега седял там и чакал да му върнат куфара. Трябва да разговаря със следовател, нали в протокола багажът е записан като иззет от място, където е намерен труп. А следователят, по-точно следователката, била на местопроизшествие и нямало да се връща в службата. Така че помолиха да отида аз, поне да му покажа куфара и да се убедим, че ще си го познае. Защото на гарата и ден не минава без кражба. Може на този човек да са задигнали някаква вехтория. Макар че по дати съвпада, поне така казва дежурният. Така че хайде, Настася, да хапнем набързо и право в родната кантора.