Сибирски тайни
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #32
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1710-5
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Сибирски тайни». Краткое содержание книги:
— И тъй, да започваме — каза Виктор с делови вид и се настани зад бюрото. — Дайте си паспорта и обяснете какво ви се е случило.
Мъжът дръпна ципа на малката чантичка, преметната през рамото му, извади паспорта и го подаде на Егоров. Виктор бегло прегледа всички страници, записа си нещо на лист и даде паспорта на Настя.
Фамилия, име, бащино: Загребелни Андрей Александрович. Година на раждане — 1973. Роден в град Краснокаменск. Брак, сключен през 1999 година, разтрогнат през 2001 година. „Не е тежало дълго бремето“ — позасмя се наум Настя. Местожителство — Твер.
Тя внимателно прегледа всички страници на паспорта до края. Нещо я боцна отвътре, но какво — не разбра. Отново прелисти страниците. Не, май всичко беше наред. Изглежда, й се бе привидяло.
Такъв си бил, значи, господин Загребелни! Чанта „Лари Сорено“ от тазгодишната колекция, Настя я помнеше от картинката на сайта на фирмата. И коланът на дънките й бе познат. А и калъфчето на паспорта беше със същия дизайн като на чантата. Определено и дънките, и ризата, и небрежно наметнатият джемпър, и обувките бяха „Сорено“.
Междувременно потърпевшият бе завършил доста краткия си разказ как го обрали на гарата и колко бързал за влака. И сега Егоров слушаше как Андрей Александрович изброява съдържанието на куфара, като сверяваше казаното с описа, който бе донесъл от своя сейф. По удовлетворения му вид личеше, че всичко, което изброяваше мъжът, напълно съвпада със списъка, съставен при огледа на куфара. Да, Настя беше права, когато се опитваше задочно да обрисува портрета на този човек: той добре познаваше своите вещи, помнеше ги и ги ценеше.
Познаваше, помнеше, ценеше… Изведнъж тя разбра какво бе привлякло вниманието й в паспорта на Загребелни. Но преди да го каже, трябваше още да помисли, да прецени… В края на краищата никой не й бе дал думата. Само за отвличане на вниманието Витя я бе нарекъл служителка, но всъщност тя беше никоя.
Настя се премести по-близо, но така, че Загребелни да не я вижда, и сега го разглеждаше без стеснение, от упор. И с всяка секунда съмненията й нарастваха. Нещо не беше наред. Но всичко трябваше да се провери, не можеше ей така, от раз да не повярва на човек, заявил, че е бил ограбен.
Взе чантата си, извади телефона, бързо го показа на Егоров иззад гърба на Загребелни и излезе в коридора. Отдалечи се на няколко крачки от вратата и написа на майора съобщение: „Аз не му вярвам. Трябва да видя куфара“. След две минути пристигна отговорът: „Ключът е у теб. Заключи се отвътре. Побързай“.
Стаята, ключът от която беше в джоба на якето й, се оказа служебен кабинет като всички останали, с две бюра. Едното беше девствено чисто и по всичко личеше, че не принадлежи на никого. Второто също бе чисто и подредено, но с пълен комплект канцеларски материали. Явно работещият на него служител беше в отпуск. Многострадалният куфар стоеше самотен под перваза.
Настя се зарадва, че си носеше лаптопа. Разбира се, можеше да намери цялата необходима информация и с помощта на таблета, но нали в хотела бе изучавала фирмата „Лари Сорено“ именно от лаптопа и благоразумно си бе отбелязала няколко места. А те сега щяха да й бъдат много полезни, спестявайки й маса време. Защото в тази ситуация бързината беше от голямо значение: трябваше да събере сериозни аргументи за предположението си, докато Егоров тормозеше Загребелни с чисто формални въпроси, които би могъл и да не задава. Егоров ще го държи колкото може, но в края на краищата човек, печелещ толкова пари, не може да е пълен идиот и рано или късно ще усети, че оперативният работник просто печели време.
Сега най-важното беше да влезе в интернет. Надяваше се паролата да е забодена с кабарчета на най-видно място на стената. Поне в кабинета на Егоров, доколкото си спомняше от първото си посещение, беше точно така.
И наистина я намери. След три минути Настя Каменская се убеди, че първото й впечатление е било правилно: чантата на Загребелни, калъфчето на паспорта и коланът бяха от последната колекция и се продаваха в Русия едва от февруари-март на текущата 2014 година. А този факт никак не съответстваше на представата, която тя си бе създала преди няколко дни.
Провери още веднъж дали не е забравила да заключи отвътре вратата и отвори куфара. Да, в него всичко беше приблизително така, както си го спомняше. Ето го празния портфейл, който толкова бе разпалил въображението й и я бе накарал да измисля всевъзможни обяснения. Портфейлът беше купен някъде през 1994-1995 година. Не беше изключено някоя от версиите й да се окаже вярна. Ала можеше да излезе и нещо съвсем различно.