Сибирски тайни
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #32
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1710-5
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Сибирски тайни». Краткое содержание книги:
— Ами на проспект „Ермак“ няма ли да ходим?
— Ще видим. Ако се оправим бързо с куфара, ще отидем, тъкмо ще стане привечер и хората ще са се прибрали от работа.
Колата на Егоров наистина беше стара — „Форд ЛТД Краун Виктория“, кой знае от кои години, но много добре поддържана. Веднага си личеше, че собственикът се грижи прекрасно за бедната си кобилка, както я наричаше.
— Да, добра количка, само че сега ремонтите са голяма мъка. Вече не се произвеждат, още от деветдесет и втора, резервните части са проблем. Когато я купувах, беше на петнайсет години, та ми я дадоха за някакви дребни пари. Тогава обаче не се сетих, че щом са спрени от производство, части няма да се намират… Но не се притеснявай, ще литнем като с криле.
— А проблем ли ще е, ако и аз бъда с теб?
— Ама моля ти се! — театрално възкликна Виктор. — Кой кога се е интересувал какви хора водят оперативните работници в кабинетите си? Работата ни е такава, практически безконтролна, това й е прелестта. Ти ли не знаеш!
— На „Петровка“ не може току-така да се водят хора, става само с пропуск по заявка на служителя и с представяне на паспорт — обясни тя.
— Е, ние не сме столичани, обикновени хорица сме, казваш „с мен е“ и вкарваш когото си искаш.
В управлението млад охранен дежурен посочи на Егоров доста приятен мъж на около четирийсет години, който седеше на скамейката до стената.
— Стаята за разпити свободна ли е? — попита Егоров.
— Май да — отговори дежурният, — ключът е тук.
— Дай го.
Щом чу „стая за разпити“, мъжът се сепна, в очите му се мярна уплаха, ала се насили да се усмихне.
— Стая за инквизиции ли казахте?
Настя мълчаливо стоеше встрани и разглеждаше собственика на куфара. Осветлението в тази част на коридора не беше особено ярко, лицето не се виждаше добре в детайли, но като цяло се създаваше впечатление за човек с добри финансови възможности. Приблизително такъв си го беше представяла, когато бе изучавала номерата на дрехите и обувките от багажа му. Ръст около метър и седемдесет, нормално телосложение, нито слаб, нито дебел, а и възрастта също отговаряше на предположенията й.
Тя разбираше защо Егоров не иска да го заведе в кабинета си. Нали там беше куфарът. А според правилата трябва първо заявителят подробно да опише откраднатото и едва тогава то да му се даде. Вярно, майорът не приличаше много на полицай, който се старае да спазва тези правила, но сега ситуацията бе особена: бяха го допуснали до работа по сериозно престъпление, получил беше шанс да се реабилитира в очите на колегите и началството си и не биваше да се изложи и с най-дребния пропуск. Пък макар и с пропуск по съвсем друг случай. Но както се казва, ако искат да те удавят, ще го направят и в капка вода.
Въпросът на окрадения мъж остана без отговор. Егоров взе от дежурния ключа и направи знак на Настя да го последва. Тримата влязоха в стаята за разпити — малка, с две почти долепени едно до друго бюра и няколко стола. Виктор посочи на заявителя един от столовете. Всъщност на оперативните работници не се полагаха такива стаи за разпити, в истинския им вид ги имаше само в предварителните арести, но нали служителите на криминалните отдели седят в кабинетите си поне по двама, затова винаги се стараят да си заделят отделно помещение, в което да могат да поговорят очи в очи, без да им се пречи. Всички наричат по различен начин тези помещения, всеки според фантазията си.
— Поседете засега тук с нашата служителка, аз ще се върна бързо и ще се заемем с вашия въпрос.
Мъжът послушно седна и притеснено се заозърта. Настя стоеше, подпряна на стената, и го поглеждаше. Тук имаше достатъчно светлина, за да разгледа окрадения пътник с подробности.
Егоров наистина се върна бързо, в едната ръка държеше папка, в другата — ключ с номерче, който той незнайно защо подаде на Настя.
— На, дръж.
Тя погледна номерчето. Обикновена пластмасова пластинка с пъхнато вътре листче, на което бе написан номер на кабинет. Ясно. Егоров беше преместил куфара в друга стая, в случай че се наложи да отидат в кабинета му, преди да е дошло времето да покажат куфара.