Сибирски тайни
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #32
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1710-5
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Сибирски тайни». Краткое содержание книги:
Само до шишчета й беше… Първо, Настя имаше още работа, а второ — просто не ги обичаше.
— Още не съм се освободила. Трябва да се повъртя из града поне около два часа, но кола ми е нужна.
— Изпълни ли моята задача?
— Още не. Нали ти казвам, налага се да почакам час-два — излъга тя. — И освен това ще прескоча до едно място.
Настя се обади на шофьора, разходи се по улицата, като разглеждаше витрините и табелите, а когато Володя пристигна, го помоли да я закара на проспект „Ермак“. Работата, с която й предстоеше да се заеме, беше ясна и проста, имаше голям опит с нея. Остави колата в една странична уличка, бавно отиде до блока, който й трябваше, и влезе през арката в двора. Там няколко възрастни дами разговаряха тихо, наглеждайки хлапета на детската площадка. Ала вместо жените си хареса двама души, които разхождаха кучета. И започна работа.
След около половин час излезе от двора, върна се при колата и позвъни на Егоров, макар да бе обещала да не го тормози с обаждания, а само да му прати есемес… Но тук работата беше една такава… Странна.
По гласа на Виктор личеше, че вече е на градус. Но изглежда, че бързо изтрезня, след като изслуша краткия отчет на Настя.
— Каква идиотщина… Ще мисля. Утре ми се обади, когато си в града, ще се видим.
И затвори.
Тя не разбра съвсем добре за какво иска майорът да се видят: дали за да й предаде информацията, която получава точно сега, или за да чуе подробен отчет за свършеното от нея на проспект „Ермак“. Но във всеки случай тя нямаше какво повече да прави в града и можеше да се прибира в уютната къща на Пьотър Сергеевич Ворожец.
Настя не пожела да похапне шишчета, та специално за нея нанизаха на два шиша зеленчуци — домати, патладжани и чушки, които тя опита без капка удоволствие. Изобщо не беше гладна. Сигурно още не беше оздравяла изцяло. Гърлото вече почти не я болеше, гласът й беше нормален, само от време на време, когато седеше неподвижно или лежеше, й се запушваше носът. Тъй че като цяло можеше да се каже, че докторицата от хотела бе удържала на думата си: два дни интензивно лечение — и Настя можеше да работи пълноценно. Но болестта още се намираше нейде в дълбините на организма й и периодично надигаше глава. Ту й се завиваше свят, ту сърцето й изведнъж затупкваше по-бързо и по-силно от обикновено, ту не можеше да си поеме дъх. А ето че и апетит няма…
И настроението й, честно казано, не беше на ниво. Кой знае защо, й беше ужасно неудобно от Егоров: не стига, че го натовари с молбата си, от чието изпълнение само тя и Коротков имаха полза, ами го набърка и в историята с куфара, с която лично тя нямаше и не можеше да има нищо общо. А за капак сега го стресна и с информацията си от проспект „Ермак“. Така че, ако започне да я проклина с най-тежки думи, старши оперативният работник ще бъде съвършено прав. Защо се бърка в хорските работи? Къде си вре носа? Това е чужд град, с чужди хора. И това са чужди работи.
Седяха сред вековните дървета в двора около къщата, в удобни градински кресла, а наблизо симпатичен младеж с кавказка външност се навърташе около скарата и постоянно носеше нови шишове на масата. Ставаше все по-хладно. Донесоха на Настя одеяло, с което тя веднага се загърна. Мъжете — Коротков, Ворожец и двама висши чиновници от администрацията на Вербицк — оживено разговаряха на теми, които бяха напълно безинтересни за Настя: инвестиции, финансиране, бюджет, данъци, социални пакети за държавните служители…
— Защо не похапвате? — грижовно попита Ворожец, щом забеляза недоядените зеленчуци в чинията пред Настя. — Не ви ли харесаха?
— Благодаря, нахраних се.
— А искате ли кашкавал на скара? Страшно вкусно става!
Кашкавал на скара… Защо не? Може да опита. Никога не беше вкусвала такова нещо. Поне няма да е така блудкаво като зеленчуците.
Ворожец веднага грабна телефона си.
— Ина, кажи на Надя да дойде при скарата.
Появи се мършавата мрачна готвачка Надя, поговориха си нещо с чернокосия мустакат младеж, върна се в къщата и пак дойде, понесла широка чиния с големи парчета кашкавал. „Театър на абсурда — помисли си Настя. — На нашия Петя явно му липсват най-прости организаторски способности. Веднага си личи, че никога не е ръководил дори и най-малък колектив. Какво по-лесно: пращаш в кухнята момчето, то изтичва и донася кашкавала. Две минути. Обаче не: трябва да се обади на помощничката, да й нареди да изпрати готвачката, тук да й кажат, че трябва да донесе кашкавал, готвачката да отиде, после да се върне… Маса излишни разкарвания и безсмислена загуба на време.“