Сибирски тайни
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #32
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1710-5
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Сибирски тайни». Краткое содержание книги:
Тя внимателно огледа всички отделения. Бяха празни. Портфейлът беше дебел, многофункционален, имаше отделения за кредитни карти, за банкноти, за дребни — под затворен цип, пластмасово прозорче за лична идентификация, което мъжете в Русия обикновено използват за шофьорското удостоверение. Още едно отделение, затворено с цип. На опипване също й се стори празно, но трябваше да се провери. Настя дръпна ципа — наистина вътре нямаше нищо. Отвори още едно. И откри нещо странно, което никак не се връзваше с всичко останало.
Смачкана и внимателно огладена обвивка от бонбон. От надписа се разбираше, че бонбоните са се казвали „Брезова горичка“. Настя дори не беше чувала за такива.
Защо ще слагаш бонбонена обвивка в скъп портфейл? Защо ще я пазиш? Е, добре, може да се предположи, че Загребелни изобщо не я е пазил, а просто нехайно я е пъхнал в портфейла и я е забравил. Такива неща се случват много често. Но защо изобщо е трябвало да я сложи там? Колкото и да напрягаше фантазията си, Настя не намираше никакво лесно и правдоподобно обяснение. Може би на нея е записан телефонен номер? Или някаква парола? Или друго важно нещо? Тя доближи обвивката до очите си, огледа я отначало на светлината, после я проучи под коси лъчи. Нищо. Липсваше и най-дребна следа от нещо друго, освен от самия бонбон.
Изглежда, подозренията й все пак не са безпочвени. Тя отново взе телефона и набра съобщение: „Отпечатъци от вещите в куфара?“. Трябваше да чака отговор около пет минути, вероятно разговорът на Егоров с обрания мъж бе навлязъл в увлекателна фаза. Но отговорът я зарадва: „Има“. Настя бързо прехвърли кабелите, за да включи лаптопа си в поставения на отделна масичка принтер, разпечата няколко страници от каталозите на „Лари Сорено“ от различни години. После нахално порови из чекмеджетата на бюрото и из шкафовете, докато намери купчинка прозрачни джобове за документи. Сред канцеларските материали откри макаричка тиксо и ножица. Бавно и внимателно облепи горните фаланги на пръстите на двете си ръце, извади от принтера разпечатаните листове и ги пъхна в един джоб. Откъсна тиксото, като си помагаше със зъби. Написа още едно съобщение: „Потърпевшият е съмнителен. Да дойде утре. Аз идвам“.
Изключи лаптопа, пъхна го в чантата си, отключи вратата и угаси лампата. Сега най-важното беше Виктор да не я подведе.
Върна се в стаята за разпити навреме: разговорът явно вече залиняваше и Егоров се затрудняваше да се преструва, че всички негови въпроси са необходими и имат отношение към случая.
— Андрей Александрович, следователката, за съжаление, ще е тук чак утре — каза Настя приветливо и радушно, — а без нея не можем да получим вашия куфар от помещението за веществени доказателства. Нужно е специално постановление. — После му подаде джоба с разпечатките. — Ето, погледнете, моля, виждате ли на тези картинки някои от вашите вещи?
Загребелни започна да ги оглежда, а Егоров седеше равнодушен и спокоен, сякаш ни най-малко не се учуди от случващото се. „С пиене си е погубил здравето и външния вид — помисли си Настя, гледайки майора. — Но не и професионализма и самообладанието. Неслучайно казват: майсторлъкът не се губи от пиене.“
— Да — каза накрая мъжът, — ето я моята шапка, ето и шала. — Посочи с пръст една от картинките. — А това е точно моят куфар. — И посочи изображение на друга страница.
Така, именно тази шапка, този шал и този куфар… Впрочем Настя Каменская нито за секунда не се бе съмнявала, че той ще ги познае.
Загребелни остави джоба с разпечатките на бюрото пред майора.
— Подпишете ето тук и тук — посочи му Егоров местата, където трябва да сложи подписа си. — И елате утре… Сега ще проверя кога точно ще бъде тук следователката.
Той се обади някъде, каза, че се е явил потърпевшият по делото за кражбата на куфара, и попита кога човекът да дойде утре.
— Следователката ще може да се види с вас към края на работното време — обясни на Загребелни. — Имате ли къде да пренощувате?
— Да, не се тревожете — учтиво отговори Андрей Александрович, — веднага щом пристигнах, си резервирах стая в хотела. Знаех си аз, че за един ден няма да стане работата.
— Е, прекрасно — заключи Виктор. — Значи, утре, някъде към шест вечерта. Следователите ни работят в другото крило, там е следственият комитет. Сам няма да го намерите, елате пак тук, при дежурния, помолете да ме извикат и аз ще ви заведа. Всичко хубаво. Да вървим, ще ви изпратя до изхода.
— Ама аз няма да се изгубя!
— Такъв е редът — строго изрече майор Егоров. — При нас е лесно влизането, трудно е излизането… Ами ако сте заподозрян, който е решил да избяга? Трябва или да имате подписан пропуск, или пък лично…