Английският шпионин [bg]

— Твоята приятелка от „Телеграф“ току-що е разговаряла по телефона с Узи.

— Как е минало?

— Очевидно той е говорил много добре за теб — огромен талант, голяма загуба за страната. Изглежда, в Израел тази вечер е по-малко безопасно. — Шамрон замълча, после добави: — Мисля, че той всъщност се радва.

— На коя част?

— На всичко. В крайна сметка — поясни Ари, — ако си мъртъв, не можеш да станеш следващият началник.

Алон се усмихна.

— Не позволявай на въображението си да се развихри — каза Шамрон. — Веднага щом всичко това приключи, си заминаваш у дома в Йерусалим, където чудодейно ще възкръснеш.

— Точно като…

Ари вдигна ръка. Той бе израснал в едно село в Източна Полша, където се извършвали постоянни погроми. Шамрон все още се помиряваше с християнството.

— Изненадан съм, че не пристигна в Англия с екипа за извеждане — каза Габриел.

— Тази мисъл ми мина през ума.

— Но?

— Важно е да изпратим на руснаците посланието, че ще платят висока цена, ако убият нашия бъдещ шеф. Иронията е, че съобщението ще бъде изпратено от теб.

— Смяташ ли, че руснаците разбират от ирония?

— Толстой е разбирал. Обаче царят разбира само от сила.

— Какво ще кажеш за иранците?

Шамрон обмисли въпроса, преди да отговори.

— Те имат да губят по-малко — каза накрая. — Ето защо трябва да действаме с тях по-внимателно.

Той хвърли фаса си в огъня и извади друга цигара от смачкания си пакет.

— Човекът, когото търсиш, е във Виена. Отседнал е в хотел „Интерконтинентал“. От интендантството са уредили квартира за теб и Келър. Там ще намерите и двама стари приятели. Използвайте ги, както намерите за добре.

— Ами Ели?

— Той все още седи в онази противна дупка в Лисабон.

— Убеди го да отиде във Виена.

— Искаш ли лисабонският апартамент да остане под наблюдение?

— Не — отвърна Алон. — Куин никога повече няма да стъпи там. Лисабон изигра ролята си.

Ари бавно кимна в знак на съгласие.

— Що се отнася до комуникацията с теб — каза той, — ще трябва да го направим по старомодния начин, както по време на операцията „Божи гняв“.

— Трудно е да действаш по старомодния начин в съвременния свят.

— Ти притежаваш дарбата да направиш четиристотингодишна картина отново да изглежда като нова. Сигурен съм, че ще измислиш нещо. — Шамрон погледна ръчния си часовник. — Иска ми се да можеше да проведеш един последен телефонен разговор с жена си, но се страхувам, че това е невъзможно при тези обстоятелства.

— Как прие тя новината за моята смърт?

— Както можеше да се очаква. — Ари погледна Габриел.

— Ти си късметлия. Няма много жени, които биха оставили съпрузите си да тръгнат на война срещу Кремъл през последните седмици на бременността си.

— Това е част от сделката.

— И аз така си мислех. Посветих живота си на моя народ и моята страна. И в течение на времето прогоних всичките си любими хора. — Шамрон замълча, после добави: — Всички, освен теб.