Английският шпионин [bg]
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #15
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542615866
- Переводчик: Венера Атанасова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Английският шпионин [bg]». Краткое содержание книги:
— Не — отговори Маделин. — Катерина беше немско момиче.
Тя била с няколко години по-голяма от Маделин, девойка на прага да се превърне в жена. Катерина вече била красива, но не толкова красива, колкото щяла да стане. Говорела малко английски — обучаваните по германската програма изучавали по два езика — и се радвала да упражнява езика с Маделин, чийто английски, макар и със странен акцент, бил перфектен. По правило приятелствата между обучаваните в различните училища не се окуражавали, но в случая с Маделин и Катерина инструкторите направили изключение. От известно време Катерина била в депресия. Нейните надзорници изобщо не били убедени, че е подходяща да живее на Запад като нелегална.
— Как се беше озовала тя в програмата за нелегални? — поинтересува се Алон.
— Почти по същия начин като мен.
— Баща ѝ ли е бил от КГБ?
— Всъщност е била майка ѝ.
— А бащата?
— Той бил немски разузнавач, набелязан за прелъстяване и сексуално изнудване. Катерина е резултат от тази връзка.
— Защо майката не е направила аборт?
— Тя е искала бебето. Те са ѝ го отнели, а после са отнели и живота ѝ.
— А белегът?
Маделин не отговори. Вместо това отново взе снимката — снимката на младата жена, която бе познавала като Катерина, стояща на един балкон в Лисабон.
— Какво е правила там? — попита тя. — И защо е оставила бомба на Бромптън Роуд?
— Тя беше в Лисабон, защото началниците ѝ са знаели, че наблюдаваме апартамента.
— А бомбата?
— Беше предназначена за мен.
Маделин рязко вдигна очи.
— Защо са се опитали да ви убият?
Габриел се поколеба, а сетне отговори:
— Заради вас, Маделин.
В стаята настъпи тишина.
— Какво си мислехте, че ще се случи — каза тя най-накрая, — след като убихте офицер от КГБ на руска земя и после ми помогнахте да избягам на Запад?
— Смятах, че руският президент ще се ядоса. Обаче не мислех, че ще постави бомба на Бромптън Роуд.
— Подценявате руския президент.
— Никога — отговори Габриел. — Двамата с руския президент имаме дълга история.
— Той опитвал ли се е да ви убие и преди това?
— Да — отвърна Алон, — но това е първият път, в който успя да го направи.
Синьо-сивите ѝ очи го погледнаха въпросително. И после тя разбра.
— Кога умряхте? — попита Маделин.
— Преди няколко часа в една британска военна болница. Борих се упорито, но напълно безполезно. Нараняванията ми бяха твърде тежки.
— Кой друг знае?
— Моята служба и съпругата ми, естествено, бяха дискретно уведомени за моята кончина.
— Ами Московският център?
— Ако те, както подозирам, четат електронната поща на МИ6, вече вдигат чаши с водка за моята смърт. Но просто за да съм сигурен, ще го демонстрирам пределно ясно.
— Има ли нещо, което мога да направя?
— Кажете хубави неща за мен на погребението ми. И вземайте повече от един бодигард, когато отивате да се разхождате по плажа.
— Всъщност те бяха двама.
— Рибарят ли беше вторият?
— За вечеря ще имаме печен лаврак. — Тя се усмихна и попита: — Какво ще правите с цялото свободно време, което ще имате сега, когато сте мъртъв?
— Ще намеря хората, които ме убиха.
Маделин взе снимката на стоящата на балкона Катерина.
— Какво ще правите с нея? — попита тя.
Габриел помълча известно време, после отвърна:
— Вие така и не ми разказахте за белега на ръката ѝ.
— Това се случи по време на тренировъчно упражнение.
— Какъв вид упражнение?
— За извършване на безшумно убийство. — Маделин го погледна и добави мрачно: — КГБ започва отрано.
— Вие обучавана ли сте?
— Аз бях твърде малка — отвърна тя и поклати глава. — Но Катерина беше по-голяма и те имаха други планове за нея. Един ден инструкторът ѝ подаде нож и ѝ каза да го убие. Катерина се подчини. Тя винаги се подчиняваше.
— Продължавайте.
— Дори и след като той я обезоръжи, тя продължи да го напада. Накрая се нарани със собственото си оръжие. Извади късмет, че не кърви до смърт. — Маделин сведе очи към снимката. — Според вас къде е тя сега?
— Предполагам, че е някъде в Русия.
— В града без име. — Маделин върна снимката на Габриел. — Да се надяваме, че ще остане там.
Когато се върна във вила „Уормуд“, Габриел се качи по стълбите до стаята си и се отпусна изтощен на леглото. Копнееше да се обади на жена си, но не посмя. Враговете му сигурно следяха мрежата за следи от гласа му. Мъртвите не звъняха по телефона.