![Английският шпионин [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/1/9/anglijskiyat-shpionin-bg-download.jpg)
Английският шпионин [bg]
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #15
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542615866
- Переводчик: Венера Атанасова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Английският шпионин [bg]». Краткое содержание книги:
В действителност бяха точно десет месеца. Десет месеца, откакто Алексей Розанов бе научил, че старият му приятел и другар Павел Жиров е бил намерен — вкочанен, с два куршума в мозъка — в една брезова гора в Тверска област. Десет месеца, откакто бе привикан в Кремъл за среща със самия президент на Руската федерация. Шефът поиска Розанов да предприеме мисия за отмъщение. Поредица от безразборни убийства нямаше да свърши работа. Шефът искаше да накаже враговете си по начин, който щеше да всее раздор в редиците им и да ги накара да си помислят добре дали отново ще се месят във вътрешните работи на Русия. Повече от всичко обаче шефът искаше да се увери, че Габриел Алон никога няма да оглави тайната разузнавателна служба на Израел. Шефът имаше големи планове. Той искаше да възстанови помръкналата руска слава, да възвърне загубената ѝ империя. А Габриел Алон, разузнавач от една миниатюрна страна, бе един от най-упоритите му противници.
Розанов бе размишлявал дълго и упорито върху своя план, беше го разработил грижливо и бе сглобил нужните детайли. След това, с благословията на президента на Федерацията, той бе поръчал убийството, което бе задвижило оперативния механизъм. Шефът на МИ6 Греъм Сиймор бе реагирал, както бе очаквал Алексей. Същото бе направил и Алон. Сега трупът му лежеше в търбуха на реактивния самолет, пътуващ за летище „Бен Гурион“. Розанов предположи, че ще го погребат на Елеонския хълм, в съседство с гроба на сина му. Всъщност това не го интересуваше особено много. Интересуваше го само, че Алон вече не е между живите.
Той отвори най-долното чекмедже на бюрото си. В него имаше бутилка, чаша и пакет цигари „Дънхил“ — навик, който бе придобил, докато работеше в Лондон преди разпадането на Съветския съюз, или „голямата катастрофа“, както го наричаше Розанов. Не бе близвал алкохол, нито бе пушил цели десет месеца. Сега си наля щедра доза водка и извади цигара „Дънхил“. Нещо го накара да се поколебае, преди да я запали. Алексей посегна отново към телефона, спря и вместо това мушна едно дивиди в компютъра си. Дискът забръмча тихо и на екрана се появи Бромптън Роуд. Той изгледа записа от началото до края. След това гледа как мъжът се втурна стремглаво към белия автомобил. Когато картината на екрана се размаза, Алексей Розанов се усмихна за втори път.
— Ама че глупак! — каза той тихо и драсна клечка кибрит.
Алексей Розанов поръча кола от гаража за четири часа. Тъй като се движеше срещу кошмарния уличен трафик на Москва, му отне само четиресет минути да стигне до Боровицката кула на Кремъл. Той влезе в Големия кремълски дворец и ескортиран от очакващ го помощник, се качи на горния етаж до кабинета на президента. Портиера беше на бюрото си в преддверието. Неговото мрачно изражение бе идентично с обичайното изражение и на президента.
— Подранил си, Алексей.
— По-добре, отколкото да закъснея.
— Седни.
Розанов седна. Стана пет часът и отмина. Същото се случи и с шест часа. Най-после, в шест и половина, Портиера дойде за него.
— Той може да ти отдели две минути.
— Две минути са ми достатъчни.
Портиера преведе Алексей през една мраморна зала до масивна позлатена двукрила врата. Охранителят отвори едното крило и Розанов влезе сам. Кабинетът бе огромно, прилично на пещера помещение, което тънеше в мрак, нарушаван единствено от запалена сферична лампа, осветяваща бюрото, на което седеше шефът. Той бе свел поглед към купчина документи и продължи да ги преглежда дълго след влизането на Алексей. Служителят от СВР стоеше мълчаливо пред бюрото, скръстил защитно ръце пред слабините си.
— Е? — попита най-сетне президентът. — Вярно ли е, или не?
— Нашият лондонски резидент казва, че е мъртъв.
— Не питам лондонския резидент. Питам теб.
— Вярно е, господин президент.
Шефът погледна нагоре.
— Сигурен ли си?
Розанов кимна утвърдително.
— Кажи го, Алексей.
— Той е мъртъв, господин президент.
Президентът отново сведе поглед към документите си.
— Припомни ми колко дължим на ирландеца.
— Според нашето споразумение — отвърна благоразумно Розанов — той трябва да получи десет милиона при приключване на първия етап на операцията и още десет милиона след втория етап.
— Къде е той сега?
— В една тайна квартира на СВР.
— Къде точно, Алексей?
— В Будапеща.
— А жената?
— Тя е тук, в Москва — отговори Розанов, — и чака заповед за заминаване.
Между тях се възцари тишина като на гробище през нощта. Алексей почувства облекчение, когато шефът най-накрая проговори.