Английският шпионин [bg]

38.

Лондон — Кремъл

Новината остана там почти един час, без да бъде съобщена от останалите медии, може би незабелязана. След това един режисьор от „Би Би Си Уърлд Сървис“, подтикнат от телефонното обаждане на редактор от „Телеграф“, включи историята в новинарския бюлетин в един часа. В този момент Израелското радио слушаше емисията и след няколко минути започнаха да звънят телефони и репортерите бяха вдигнати от леглата си. Същото се случи и с членовете — бивши и настоящи, на влиятелните национални служби за сигурност и разузнаване. Официално никой не повярва на информацията. Неофициално предположиха, че вероятно е вярна. От Министерството на външните работи казаха само, че ще проучат внимателно съобщението, от канцеларията на премиера заявиха, че се надяват да е станала някаква грешка. Независимо от това, когато на сутринта първите слънчеви лъчи огряха Йерусалим, ефирът се изпълни с траурна музика. Габриел Алон — ангелът отмъстител на Израел, следващият поред да оглави Службата, бе мъртъв.

В Лондон обаче новината за смъртта на Алон стана повод за полемики, а не за скръб. Той имаше много преживелици на британска земя, някои от които бяха станали достояние на обществеността, но повечето за щастие не бяха известни. Сред тях бяха операциите му срещу финансиращия тероризма саудитски милиардер Зизи ал Бакари и срещу любимия на Кремъл търговец на оръжие Иван Харков, драматичното спасяване на дъщерята на американския посланик Елизабет Холтън край Уестминстърското абатство, както и кошмарът в Ковънт Гардън. Но защо беше следил колата бомба по Бромптън Роуд? И защо се бе втурнал стремглаво към белия форд, заклещен сред застиналия трафик? Съвместно с МИ6 ли бе работил, или бе пристигнал в Лондон по собствено желание? Беше ли прочутият израелски разузнавач виновен по някакъв начин за трагедията? Британското разузнаване отказа всякакъв коментар, както направи и столичната полиция. Премиерът Ланкастър — на обиколка в едно западнало държавно училище в лондонския Ист Енд, игнорира репортерското питане по въпроса, което останалите британски медии приеха като доказателство, че историята е вярна. Водачът на опозицията поиска парламентарно разследване, а имамът на най-радикалната джамия в Лондон едва сдържа радостта си. Той нарече смъртта на Алон „дългоочакван и радушно приветстван дар от Аллах за палестинския народ и ислямския свят като цяло“. Кентърбърийският архиепископ деликатно разкритикува коментарите като „безполезни“.