Английският шпионин [bg]

Когато сънят най-накрая го обори, той бе изпълнен с неспокойни сънища. В един от тях Габриел пресичаше нефа41 на катедралата във Виена, носейки дървена кутия, пълна с неговите реставраторски материали и инструменти. В притвора го чакаше млада германка, за да го заговори, както бе направила онази нощ, но в съня му тя беше Катерина и от дълбоката рана на ръката ѝ течеше кръв. „Можете ли да я поправите?“ — попита тя, като му показа раната си, но той мина край нея, без да каже дума, и пое по тихите виенски улички, стигайки до площада в стария еврейски квартал. Площадът беше покрит със сняг и задръстен с лондонски автобуси. Една жена се опитваше да запали двигателя на „Мерцедес“ седан, но той се давеше, защото бомбата черпеше енергия от акумулатора. Синът му беше закопчан в детското си столче на задната седалка, но жената зад волана не беше съпругата му. Беше Маделин Харт. „Как ме намерихте?“ — попита тя през счупеното стъкло на прозореца ѝ. И в този момент бомбата избухна.

Сигурно бе извикал в съня си, защото Келър стоеше на вратата, когато се събуди. Госпожица Ковънтри им сервира закуска в кухнята и след това ги видя да потеглят в студената мъглива утрин на поход през пустошта. Краката на Габриел бяха отслабнали от бездействието, но Кристофър се смили над него. Изминаха първата миля с умерено темпо, което постепенно се ускори, докато Алон разказваше за Маделин и за детето, родило се в резултат на организиран от КГБ любовен капан, на име Катерина. Те щяха да я намерят, заяви Габриел. И после щяха да изпратят съобщение на Кремъл, което нямаше да има нужда от превод.