Английският шпионин [bg]

Тя допи питието си и си наля още едно — повече уиски и по-малко вода.

— Ще трябва да кажа на моя редактор.

— Невъзможно.

— Бих поверила живота си на моя редактор.

— Но сега не говорим за вашия живот, а за моя.

— Вече нямате живот, не помните ли? Вие сте мъртъв.

Габриел се втренчи в тавана и бавно издиша. Започваше да се изморява от „фехтовката“.

— Съжалявам, че ви накарах да биете целия път дотук — каза той след малко. — Господин Дейвис ще ви закара обратно до редакцията ви. Нека се престорим, че това не се е случило.

— Но аз още не съм изпила питието си.

— Ами вашият материал за плана на Джонатан Ланкастър да спаси Националната здравна служба?

— Той е пълна глупост.

— Планът или материалът?

— И двете. — Саманта Кук се приближи до масичката с напитките и използва сребърната щипка, за да извади бучка лед от кофичката. — Знаете ли, вече ми дадохте доста добра история.

— Повярвайте ми, Саманта. Ще има и още.

— Откъде знаехте, че в колата има бомба?

— Това все още не мога да ви кажа.

— Коя беше жената?

— Тя не е Ана Хубер. И не е от Германия.

— Откъде е?

— От малко по-далеч на изток.

Саманта Кук пусна бучката лед в питието си и замислено остави щипката на масичката. Беше с гръб към Алон. Независимо от това той видя, че води трудна борба с журналистическата си съвест.

— Тя е рускиня. Това ли ми казвате?

Габриел не отговори.

— Ще приема мълчанието ви за „да“. Въпросът е защо една рускиня би оставила кола бомба на Бромптън Роуд?

— Вие ми кажете.

Саманта си даде вид, че размишлява.

— Предполагам, че са искали да изпратят послание до Джонатан Ланкастър.

— И каква е същността на посланието?