Английският шпионин [bg]

И така, Париш остана на бюрото си до късно през нощта, дълго след като госпожица Ковънтри бе закарана до дома ѝ в потъналото в мрак село Девън и дълго след като охранителите, изтощени да търчат цял ден след младия англичанин през пустошта, си бяха легнали да спят. Охраната мина на електронен режим, което означаваше, че се осъществява от машини, а не от хора. Париш прочете няколко страници от П. Д. Джеймс42, да бъде благословена душата ѝ, и послуша малко Хендел по радиото. Ала основно слушаше шума на дъжда. Още една гадна нощ. Кога ли щеше да свърши?

Най-накрая, когато стана полунощ, той влезе в интернет и написа адреса на „Телеграф“. На страницата му имаше обичайните брътвежи: уестминстърска караница за Националната здравна служба, бомбен атентат в Багдад, нещо за любовния живот на попзвезда, която Париш намираше за много отблъскваща. Обаче нямаше нищо, което би могло да представлява дори и мъничък интерес за „гостите“ от Светите земи. О, имаше някакъв слабичък лъч надежда по отношение на преговорите за ядрената програма на Иран, но със сигурност не беше нужно точно Париш да им казва за това.

Така че той се върна към книгата си от П. Д. Джеймс и музиката на Хендел до дванайсет и пет, когато кликна на иконката за презареждане на страницата и видя същите глупости, както преди. В дванайсет и десет нищо не се беше променило. Но когато презареди страницата в дванайсет и петнайсет, тя замръзна като леден блок. Париш не беше експерт в областта на кибернетиката, но знаеше, че уебсайтове често блокират в периоди на преход или натоварен трафик. Знаеше също, че никакъв брой кликвания или почукване на клавишите няма да ускори процеса, така че си позволи да прочете още няколко изречения от романа, докато уебстраницата се освободи от дигиталните ограничения.

Случи се точно в дванайсет часа и седемнайсет минути след полунощ. Страницата се раздвижи и в най-горната ѝ част се появиха три думи. Бяха написани с едър шрифт, едър колкото Дартмур. Париш спомена всуе името Господне, веднага съжали и кликна на иконката за разпечатване. После пъхна страниците в джоба на палтото си и пое през двора към задната врата на вилата. Докато вървеше, не спираше да прехвърля през ума си странните инструкции, които бе получил от Воксхол Крос. С подобаваща тържественост, наистина! Но как точно трябваше да се съобщи на един човек, че е мъртъв?