Среднощният диамант [bg]

Знаех, че Грант е в тъмното, все още неспособен да отвори вратата.

— Татко е навън, помага долу на кея. Щеше да ме заведе, ако можеше.

— Е, ще ви отведа до Ист и Пайн — каза мъжът. — Вероятно сте ги объркали.

Връхлетя ме паника. Трябваше да остана някъде тук, не да се отправям към някаква друга част на града.

— Не бих могла да ви позволя, сър. Ами ако някой от господарите ви дойде и вас ви няма? Ще си изгубите работата.

Колебанието му ми подсказа, че това беше вярно. И в същия миг видях Грант да отваря вратата и да се вмъква вътре.

— Ще внимавам — казах на пазача. — Знам как да не се набивам на очи — едно момиче също трябва да прави това. Вероятно сте прав и просто съм объркала улиците. Благодаря ви за помощта.

Отдалечих се забързано и тръгнах надолу по Пайн, докато вече не можех да го виждам. Заобиколих и се върнах в задната част на градската къща на Милър, която се намираше срещу друга сграда и между тях се образуваше тясна алея. Прозорците на нивото на улицата имаха решетки, но не и горните.

— Доста се забави — обади се един глас отгоре. Вдигнах поглед и видях Грант да ме наблюдава от един прозорец на втория етаж със скръстени върху перваза ръце, сякаш се бе подпирал небрежно там цяла нощ.

— Аз съм се забавила? Трябваше да ме оставите аз да отворя ключалката, докато питате за посоката.

В отговор Грант подхвърли надолу едно въже. Бях се катерила много пъти в семейната ферма и се изкачих с лекота. Вътре бяха запалени две малки свещи и той ми подаде една.

— Единствената светлина, която можем да използваме, без да ни видят. Претърси всичко независимо колко неправдоподобно ти се струва. Ако държи нещо тук, няма да е на никое очевидно място.

Все пак прегледахме очакваните места: писалището и лавиците за книги. Имаше книжа и счетоводни книги, но бяха все ясно отбелязани армейски сделки. Оттам се прехвърлихме на по-странните местонахождения, например чекмеджетата и бюрата. Най-накрая под дюшека на Милър намерих един-единствен лист хартия.

— Открих нещо — обадих се. — Още счетоводни сметки. Но никакво ясно обяснение.

Грант се приближи зад мен и надникна над рамото ми.

— В първата колонка има имена на кораби. Датите стигат чак до миналото лято, вероятно когато са влезли в пристанището. Сигурен съм, че митническите документи ще потвърдят, че Милър е служителят, извършил инспекциите.

— Пет ярда мушама, десет фунта калай… — Почуках с пръст по колонката до датите. — Товар?

— Откраднат товар. Малки количества, измъкнати от горните пластове на товара, вероятно не достатъчно значими, че собствениците им да забележа или да възразят. За Милър би било лесно да осъществи това, особено с товари, престояли в митницата известно време. — Очите на Грант се присвиха. — Обзалагам се, че някой е забелязал обаче. Вероятно е сметнал, че стоките му са отмъкнати от моряците, а не от някой митнически инспектор. Ще трябва да прегледаме официалните документи за евентуални подадени оплаквания.