Третият близнак [bg]

Това обаче не го успокои.

— Но с Денис сме еднакви като психика.

— И двамата сте били диви.

— Обаче отвън аз вече имам тънък слой лустро.

Явно беше, че нещо силно го безпокои.

— Защо това те притеснява толкова?

— Искам да изглеждам в очите си като човешко същество, а не опитомена горила.

Въпреки сериозното си изражение, Джийни се засмя.

— Горилите също трябва да умеят да общуват. Както и всички животни, които ходят на групи. Точно оттам идват престъпленията.

В погледа му просветна интерес.

— От това, че се живее на групи?

— Разбира се. Престъплението представлява нарушение на някое важно социално правило. При самотните животни правила няма. Мечката спокойно може да нахлуе в бърлогата на друга мечка, да открадне храната й и да избие малките й. Вълците обаче не правят така, защото живеят на глутници. Вълците са моногамни, заедно се грижат за малките си и уважават личното жизнено пространство на останалите. Ако някой индивид наруши това правило, те го наказват. Ако пак продължи с нарушенията, те или го изгонват, или го убиват.

— А какво става, ако наруши някое маловажно социално правило?

— Като например да се изплюеш в асансьора ли? Това се нарича лоши маниери. Единственото наказание тук е неодобрението на околните. Но е смайващо ефективно.

— Защо се интересуваш толкова много от хора, които нарушават правилата?

Тя помисли за баща си. Нямаше представа дали е унаследила криминалните му гени или не. Ако Стив знаеше, че тя също има подобна генетична обремененост, може би това би му помогнало. Но толкова дълго бе лъгала за баща си, че сега й бе трудно да говори за него.

— Това е голям проблем — каза тя уклончиво. — Всички се интересуват от престъпленията.

Вратата зад нея се отвори и младата полицайка надникна вътре.

— Времето изтече, доктор Ферами.

— Добре — каза тя. — Стив, знаеше ли, че Лайза Хокстън е най-добрата ми приятелка в Балтимор?

— Не, не знаех.

— Работим заедно, тя е лаборантка.

— Как изглежда?

— Не е човек, който би отправил необосновани обвинения.

Той кимна.

— Въпреки това искам да те уверя, че не допускам ти да си го направил.

За миг Джийни си помисли, че той ще се разплаче.

— Благодаря ти — каза Стив задавено. — Не можеш да си представиш колко много означава това за мен.

— Обади ми се, като излезеш. — Каза му телефонния си номер. — Ще го запомниш ли?