Конан Непобедимия [bg]

Конан си наложи да изчака. Ако хванеха Талбор, нямаше да му остане време да се покатери дори до половината на вътрешната стена. Тревога не бе вдигната. Той продължи да чака. Не се чуваше никакъв звук.

Конан се размърда, изправи се и тръгна през двора, като внимателно избягваше осветените от змиевидните лампи места. Ако някой го зърнеше, щеше да си помисли, че вижда просто още една от движещите се сенки. Нощем само светкавичните движения привличат погледа. Кимериецът съвсем бавно стигна до входа и внимателно го огледа. Кулата на стражите беше празна.

Мина през портата все така бавно и пресече, вътрешния двор. Зад стените чуваше шума от ботушите на часовоите, които не бяха променили ритъма на равномерния си обход.

Доближи се до огромния куб на централния корпус в укреплението и избра мястото, откъдето щеше да проникне в него. Най-добре беше да влезе през единствената черна кула, която се издигаше на ъгъла — понеже тя беше най-високата част на крепостта, — ала на дневна светлина кимериецът бе забелязал, че зидарят, построил кулата, наистина е бил майстор. Не беше открил дори най-нищожна пукнатина между плътно прилепналите един до друг камъни. Постройката неприятно му напомняше за Кулата на Слоновете и за магьосника Яра, макар че едната искреше ослепително дори през нощта, докато кулата тук се сливаше с мрака.

Ала стените на централния корпус не представляваха подобна трудност и той бързо се провря, напрегнал всеки свой мускул, през един отвор, оставен за стрелба с арбалет. Щом стигна на най-високия етаж, младежът бързо извади сабята си. Само една лампа върху стената беше запалена и той започна да изучава мястото, където бе попаднал.

Не можа да се досети какво е предназначението на тази стая. Единствените предмети в нея, с изключение на гоблените върху стените, изглежда, бяха един стол с висока облегалка от резбована слонова кост, поставен пред дъска, за някаква игра — сто квадратчета, оцветени в различени, редуващи се цветове, бяха подредени на пода. Различени фигурки с формата на странни животни, всяко от които бе високо до коляното му, лежаха разпилени върху дъската. Кимериецът вдигна една от фигурите и изсумтя от изненада. Той смяташе, че фигурката просто е позлатена, но ако се съдеше по теглото й, тя бе цялата от злато. Ако можеше да се измъкне само с една от тях, нямаше да има нужда от медальоните. Дори една от фигурките щеше да му бъде достатъчна.

Изпълнен със съжаление, той отново остави фигурката върху дъската — озъбено, крилато, подобно на маймуна същество. Оставаше му да намери Велита, но да стори това, натоварен с такава тежест, би било равнозначно на лудост. Изострил до крайност вниманието си, младежът открехна вратата. Коридорът с мраморни стени бе ярко осветен от сребърни лампи. Беше съвсем празен. Конан тихичко се измъкна от стаята.

Претърси още два етажа и изобилието, което видя, засенчи блясъка на златните фигури, сякаш те бяха нещо съвсем незначително. Сребърна статуя на жена със сапфири вместо очи, рубини вместо зърна на гърдите и перли вместо нокти на ръцете. Маса, така пищно инкрустирана с диаманти и смарагди, че отразяваше светлината на сребърните лампи със стократно увеличение. Златен трон, върху който бе поставена цяла купчина черни опали.