Републиката на крадците [bg]

Локи се поклони и се премести в сянката на една колона. Пресметна, че помещението е достатъчно голямо, за да побере няколкостотин души. В момента обаче се виждаха само няколко мъже и жени. Изглежда, го бяха довели рано като един от първите послушници, които да положат клетвата за пазене на тайна. Той наблюдаваше, усещайки как стомахът му се присвива от вълнение, докато в стаята внасяха все повече момчета и момичета, сваляха им качулките и ги подлагаха на същото, през което премина той. Кало… Галдо… Джийн… Един по един те се присъединяваха към него и наблюдаваха непрестанното шествие. Другарите на Локи бяха необичайно мълчаливи и сериозни — всъщност той можеше дори да твърди, че и братята Санца проявяват истинско безпокойство. Не че ги винеше.

Под следващата свалена качулка се оказа Сабета. Прекрасните ѝ коси с лъжекестеняв цвят се пръснаха като облак и Локи ухапа едната си буза отвътре, когато ножът докосна гърлото ѝ. Сабета бързо и хладнокръвно се закле с глас, който бе станал малко по-дрезгав през изминалия сезон. Не го удостои с поглед, а отиде при Джентълмените копелета, макар в продължение на няколко секунди той да се бе надявал, че може да предпочете да застане до него. Но Кало и Галдо се дръпнаха встрани да ѝ направят място между двамата, което тя прие. Локи отново ухапа бузата си отвътре.

И петимата гледаха как с помощта на изтръгващото клетва острие към тях се присъединяват още възрастни и още деца горе-долу на тяхната възраст. В потока видяха и познати лица.

Първият беше Тесо Воланти от Половината крони с черната си като катран намазана с гел грива. Бандата на Локи изпитваше към него голямо уважение независимо от факта, че Джийн Танен преди няколко лета безапелационно беше сритал задника му (или точно поради този факт). Следваха го Дебелия Саулус и Още по-дебелия Саулус от резачите на Измамна светлина. Копелдака Доминалдо. Амели Отмъквачката, откраднала достатъчно, за да плати чиракуване при Позлатените лилии. Две момчета и две момичета, сякаш излезли от леговището на Създателя на крадци горе-долу по времето на Локи. А подир всички тях — последната послушница, чиято качулка свалиха: най-малкото дете и единствена дъщеря на абсолютния властелин на каморския подземен свят, Назка Белона Дженавес Анджелиза Барсави.

След като Назка повтори клетвите, тя извади чифт оптикали от кожена торбичка и ги закрепи на носа си. Макар че никой нормален не би ѝ се присмял, че го прави, Локи подозираше, че Назка не би се побояла да ги носи на публични места дори ако не беше дъщерята на капа Барсави.