Детето на нощта [bg]

- Тя трябва да разбере как да влее магията на Дордовер в Единството в самия му източник. Ако не го направи, може и да издържи на реакцията на своето съзнание, но нито ние ще из­държим, нито Балея.

- Тогава се опитай, Ефи, ако си уверена - помоли Авиана. - Само побързай.

Клирес зорко наблюдаваше как гладкото кафяво кълбо от мана, представящо невъзмутимото съзнание на Ефимер, започ­на да се пресяга навън, но в същото време не си позволи да отс­лаби вниманието си, насочено към щита.

Нишки от мана се заизвиваха от кълбото, тънички като ко­съмчета по плешива глава. Проникваха съвсем предпазливо в многоцветната бъркотия, създадена от Лиана. Отначало моми­чето като че не усещаше, че докосват нейната спирала от мана и Ефимер успя да разпростре приличащите на паяжина ниш­ки, свързваше и разпръсваше областите, наситени в оранжево­то на Дордовер, сливаше своя поток с нейния, уталожваше на­пора му.

Лиана не бе обучена да се брани от подобни магически посе­гателства, но вродените способности, които не бе овладяла, се разбуниха в съзнанието ѝ.

- Започва се - прошепна Ефимер. - Подгответе се. Приемете болката.

Клирес сви вежди, но след миг разбра твърде добре смисъла на тези думи. Свиващото се ядро на фокусираната от момичето мана се смали изумително от размерите на череп до юмрук - толкова бързо, че не успяха да проследят как стана.

Ефимер изохка, нейните опипващи нишки бяха откъснати грубо. Тя незабавно създаде вдлъбната повърхност и я разпрос­тря над юмрука, устремил се нагоре с шеметна енергия.

- Милостиви богове... - прошепна Клирес.

Преливащата от мощ мана заля отразяващата повърхност, с която я посрещна Ефимер, и се разпиля, защото имаше насре­ща си съзнание с огромен опит. Отделни нишки профучаха встрани и се забиха в щита на Клирес и Авиана, които отчаяно го променяха, поемаха ударите или ги пропускаха, за да про­дължат към Балея, където щяха да се стоварят.

Поглъщането на енергия беше като удар с чук директно по мозъка. Изблиците от Лиана се плъзгаха навсякъде по щита, търсеха проход чрез Клирес и Авиана. Разбира се, двете Ал- Дречар биха могли да го затворят в непроницаемо кълбо, но мо­мичето щеше да пострада непоправимо, ако маната погълнеше трескаво работещото съзнание, което я събра в себе си преди малко.

Не биваше да го допуснат. Затова техните стари, но още не­покътнати умове понасяха сблъсъка и оставяха да минат само онези изблици, които щяха да разбият щита. Тогава напорът върху потоците мана на Балея щеше да бъде унищожителен. Двете правеха бедствието по-търпимо. Засега...

Съпротивата на Лиана беше яростна, но кратка и Клирес се досети, че Ефимер е очаквала точно това. Потокът от мана стих­на, навитата спирала се отпусна и дишането на момичето се ус­покои.

- Работете с мен - нареди Ефи. - Тя се изчерпа.