![Каубои и извънземни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/3/kauboi-i-izvnzemni-bg-download.jpg)
Каубои и извънземни [bg]
- Автор: Виндж Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Вестерны
Электронная книга - «Каубои и извънземни [bg]». Краткое содержание книги:
Първата й творба е публикувана в сп. „Орбит“ през 1974 година. Забелязана е веднага и получава награда „Джоун У. Кембъл“ за най-добър млад писател. След това два пъти печели „Хюго“ — най-престижната литературна награда за фантасти.
Много бързо холивудски асове на киноиндустрията я привличат, за да пренесе бляновете им от екрана на бялата страница. Нейната адаптация за „Завръщането на джедаите“ на Джордж Лукас се превръща в безспорен бестселър. В следващите няколко години първо адаптира сценария на филма „Дюн“, после пише роман по третата част на „Лудия Макс“ с Мел Гибсън, както и фентъзи истории по филмите „Жената-ястреб“ с Мишел Пфайпфър и „Уилоу“ с Вал Килмър и Джоан Уоли.
Джоан Виндж е автор на романа „Снежната кралица“, спечелил наградата Хюго за най-добър фантастичен роман, и на продълженията му „World’s End“, „The Summer Queen“ (финалист за наградата Хюго) и „Tangled up in Blue“, както и на три романа за героя-телепат Кат — „Psion“, „Catspaw“ и „Dreamfall“ и на книгата „Heaven Chronicles“. Автор е и на множество по-кратки творби, а разказите й, включително спечелилата Хюго новела „Eyes of Amber“, са публикувани в различни престижни списания и антологии. Кратките й творби са събрани в две книги — „Eyes of Amber“ и „Phoenix in the Ashes“. Виндж също така е автор на много романи филмови адаптации, сред които „Лудия Макс“ и книги по „Междузвездни войни“, превърнали се в бестселъри.
Автор е и на „The Random House Book of Greek Myths“ — книга с гръцки митове за млади читатели, с илюстрации на Орен Шърман. Няколко години подред тя рецензира японска манга и аниме за антологиите „The Year’s Best Fantasy and Horror“, под съставителството на Елън Датлоу, Кели Линк и Гавин Грант. В момента Джоан Виндж работи по новата си книга „Ladysmith“ — първи роман от поредица, чието действие се развива в Западна Европа по време на Бронзовата епоха. Дипломата й на антрополог ще се окаже много полезна в този последен проект на авторката.
Само заспала?
Когато слезе и тихо я приближи, за да я събуди, без да я стряска, видя, че има нещо нередно в начина, по който лежи тялото й…
Приближи се. Очите й зееха немигащи… устата — също, като насред беззвучен писък… Не… Небесата отгоре се смрачиха, наляха се с буреносни облаци, а той стоеше вцепенен. Една светкавица го заслепи…
… и изведнъж стои в колибата, в спомен, който вече бе възстановил, пуска тежките дисаги на масата, златото дрънчи…
Само че този път споменът не спря с това как лицето на Алис посърва, а очите й се натъжават, а след това се изпълват с гняв при вида на блещукащия водопад. Тя се откъсна от него, когато се опита да я прегърне и го попита с упрек:
„Откъде взе това?“
„Откъде мислиш?“ Джейк се подсмихна, изпълнен с извратена гордост и не забеляза знаците на задаващата се буря.
„Върни го!“ — рече Алис с нетърпящ възражение тон и скръсти ръце.
„Да бе, глупости!“ — Джейк се намръщи.
„Това са кървави пари!“ — Гневът на Алис го сряза.
„Ще ни купят каквото ни трябва“ — настояваше той и повишаваше глас. — „Заслужих си ги, по дяволите…“
„С обири и убийства!“ — рече яростно Алис. — „Това не е ново начало! Не разбираш ли?“
Ала той никога не бе разбирал, защото познаваше само това… досега нямаше с какво друго в живота си да го сравни. И сега, точно когато започна да вярва…
Дълбок тътен изпълни въздуха и подът на колибата затрепери под краката им. От дисагите се разпиляха още златни монети, започнаха да се плъзгат, да се търкалят, да се променят…
И сега знаеше защо. Но не можеше да промени нищо…
Във вигвама тялото на Джейк се покри с капчици пот и започна да се тресе. Той отчаяно се опитваше да излезе от съня.
— Не… — посегна нагоре като удавник, но не успя да изплува от кошмара.
Лицето на Ела помръкна, докато споделяше растящия му ужас от това, че разбира какво ще се случи, но не може да го избегне…
Експлозия разтърси колибата и част от покрива се откъсна. Каменният комин се срина. Ослепително синя неестествена светлина скри небето…
Алис крещеше, докато нещо я издърпваше във въздуха от ръцете на Джейк. Подът се отдели от краката му, смали се, след това и цялата колиба, а нещо го дърпаше нагоре… нагоре… в дълбините на най-черния кошмар…
И всичко се промени завинаги…
… Сега само смътно съзнаваше, че видението се е сменило, че е другаде… на тъмно и влажно… пещера… където пред него пресекливо проблясва ярка бяла светлина. Хипнотичното блещукане парализира съзнанието му, а неподвижната, бездушна прегръдка на метално въже парализира тялото му… спира мислите, спира движението…
Около него има други хора — с ококорени, празни като бяло стъкло очи, които отразяват светлината, която ги държеше в плен. Лицата им — безизразни като на мъртъвци… мъртъвци… Но Алис не е мъртва… знае, че не е. Гледа с празен поглед нагоре, някъде… Само да може да погледне нея вместо тази светлина, да я види, да й каже, че…
Той не е мъртъв… Трябва да си спомни… нещо… да направи нещо… важно е… Ала не сега… не и в този прокълнат прехлас, като на молец пред пламък…
… Още мрак последва светлината… и тогава отвори рязко очи. Чу женски писък на агония — като че ли бе хвърлена в огън… Опита се да обърна глава, да види какво…
Щом се раздвижи, изригна болка, която попари всичките му сетива…
Тялото му се отпусна и спря да се съпротивлява, но пък сетивата му стремително се завърнаха.
Писъкът също секна. Сега той лежеше зашеметен, като човек, болезнено събуден, ала още не излязъл от съня…
Лежеше по гръб на странно легло — нещо средно между операционна маса и устройство за изтезания. Две метални пръчки обездвижваха раменете му. Нещо докосваше главата му — това, което го бе ослепило от болка, когато се опита да се раздвижи и което го остави още по-безпомощен отпреди…
… Лежеше неподвижен, страхуваше се да помръдне и пръст — парализиран от собствения си страх. По лицето му, по дланите и стъпалата премина някакъв повей, смърдящ на сяра, но масата под него бе студена, студена като неестествената синя светлина, която пълнеше огромната… пещера? Толкова голямо пространство, че не виждаше стените, защото… сгради? канали? сандъци? телеграфни жици?… форми, които нямат смисъл, му пречеха да вижда и повечето като че ли фосфоресцираха, а не грееха с пламък.