![Каубои и извънземни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/3/kauboi-i-izvnzemni-bg-download.jpg)
Каубои и извънземни [bg]
- Автор: Виндж Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Вестерны
Электронная книга - «Каубои и извънземни [bg]». Краткое содержание книги:
Първата й творба е публикувана в сп. „Орбит“ през 1974 година. Забелязана е веднага и получава награда „Джоун У. Кембъл“ за най-добър млад писател. След това два пъти печели „Хюго“ — най-престижната литературна награда за фантасти.
Много бързо холивудски асове на киноиндустрията я привличат, за да пренесе бляновете им от екрана на бялата страница. Нейната адаптация за „Завръщането на джедаите“ на Джордж Лукас се превръща в безспорен бестселър. В следващите няколко години първо адаптира сценария на филма „Дюн“, после пише роман по третата част на „Лудия Макс“ с Мел Гибсън, както и фентъзи истории по филмите „Жената-ястреб“ с Мишел Пфайпфър и „Уилоу“ с Вал Килмър и Джоан Уоли.
Джоан Виндж е автор на романа „Снежната кралица“, спечелил наградата Хюго за най-добър фантастичен роман, и на продълженията му „World’s End“, „The Summer Queen“ (финалист за наградата Хюго) и „Tangled up in Blue“, както и на три романа за героя-телепат Кат — „Psion“, „Catspaw“ и „Dreamfall“ и на книгата „Heaven Chronicles“. Автор е и на множество по-кратки творби, а разказите й, включително спечелилата Хюго новела „Eyes of Amber“, са публикувани в различни престижни списания и антологии. Кратките й творби са събрани в две книги — „Eyes of Amber“ и „Phoenix in the Ashes“. Виндж също така е автор на много романи филмови адаптации, сред които „Лудия Макс“ и книги по „Междузвездни войни“, превърнали се в бестселъри.
Автор е и на „The Random House Book of Greek Myths“ — книга с гръцки митове за млади читатели, с илюстрации на Орен Шърман. Няколко години подред тя рецензира японска манга и аниме за антологиите „The Year’s Best Fantasy and Horror“, под съставителството на Елън Датлоу, Кели Линк и Гавин Грант. В момента Джоан Виндж работи по новата си книга „Ladysmith“ — първи роман от поредица, чието действие се развива в Западна Европа по време на Бронзовата епоха. Дипломата й на антрополог ще се окаже много полезна в този последен проект на авторката.
Земята бе покрита с одеяла. Джейк се опита да се отпусне, но с всеки дъх тялото му напомняше, че днес вече е понесло повече удари, отколкото заслужава което и да е човешко същество. Джейк усети, че започна да го обгръща странно спокойствие и постепенно напрежението се отцеди от него.
Светлината от малкия огън в средата се разискри, разчупи се на дъги и Джейк се втренчи хипнотизиран в нея. Като че ли сетивата му се разтвориха — дочу воя на койотите нейде из хълмовете, докато пееха любовни песни на луната, долови аромата на дима от мескитово дърво, смесен с други билки, цъфтящи през нощта… всичко понесено от хладния ветрец… усещаше твърдата земя под петите си през тъканта на вълненото одеяло…
Ела го наблюдаваше внимателно, бдеше, подобно на неколцината апачи, които останаха във вигвама.
Клепачите на Джейк натежаха. Странни образи заблуждаха пред него след всяко затваряне на очите…
Мъчеше се да стои буден.
Ела внимателно го прегърна и му помогна да се отпусне назад. Джейк бе твърде сънлив, за да може да седи. Главата му легна на коленете й. Тя го гледаше, осветена от огъня, от ефирна светлина, в която като че ли преливаха всички цветове на вселената. Джейк й се усмихна, изпълнен със странно блаженство, а тя му отвърна с уверената усмивка на човек, който знае, че всичко ще бъде наред.
Тихо пърхане изпълни слуха му. Против волята си той отвори очи за последно и видя ярките като на бижу цветове на колибри, което се стрелкаше пред лицето му и блещукаше като късче дъга на светлината на огнището. В ума му се промъкна смътния въпрос какво прави тази птичка тук, след стъмване…
Кръжеше над него в остър танц и като че ли го приканваше да я последва — някъде, някак, ако може — преди да изчезне отново. Някъде много отдалеч, Джейк чу шепота на апачите.
— Добър знак… — прошепна Ела. — Казват, че е дошла, за да ти бъде животно-водач…
Зрението му се замъгли и той не можеше да види къде отиде птичката, нито пък да види лицето на Ела или каквото и да било…
Изведнъж светът около него се избистри… и той видя Алис.
Алис? Как… откъде? Видя я да се отдалечава през пустинните дюни, а вятърът шибаше роклята й на цветя и я скриваше зад воали от пясък. Облаците пясък се разбушуваха и той почти я загуби от поглед, а тя се обърна за последно и очите й говореха: „Ти си единственият мъж, когото съм обичала, или ще обичам някога…“
„Не си виновен…“ рече на глас Алис.
„Какво?“ Джейк оформи думата с устни, но от устата му не излезе и звук.
Ела галеше косата на Джейк, успокояваше го и му даваше увереност, докато той потрепваше неспокойно, затворените му очи играеха, сякаш следваше нещо, бродещ в някакъв свят-сън…
Съскането на летящия пясък оглушаваше Джейк, така както прашните облаци го ослепяваха. Той се препъваше през дюните и търсеше Алис.
„Ехо!“ извика Джейк и чу гласа си сякаш за пръв път. Но отговор не последва.
Джейк пак отвори очи, но виждаше друг свят. Изшептя силно „ехо“ и Ела разбра, че лекарството вече действа с пълна сила. Тя постави ръце на слепоочията му, затвори очи, гмурна се в ума му и го последва в съня му.
Пясъчната буря отне всички сетива на Джейк. Ала гласът на Алис ехтеше отнякъде с все същото „не си виновен…“
Джейк се завъртя на място и се опита да разбере откъде идва гласът… Изведнъж видя отново Алис, този път тя крачеше към него… прекрасните й очи, усмивката й… той я прегърна и я целуна…
Когато устните им се срещнаха, светът като че се завъртя и се прекатури, нещо ги отнесе на съвсем друго място — познато място. Високите треви пред колибата… шептят си с ветреца, докато двамата лежат в слънчев пролетен ден, целуват се, докосват се, любят се… губят се в аромата и допира на затоплена от слънцето кожа и изследват телата си, потъват във взаимното си удоволствие и наслада…
Накрая, след като утоляват страстта си, Алис се унася в прегръдките му. Той наблюдава блажения й сън и не иска, и не се нуждае от нищо друго… освен времето да спре, за да останат завинаги така: изпълнени с обич, в безопасност, в мир, в скрития си свят.
… Джейк затвори очи и потъна в още по-дълбоки сънища… по-дълбоки спомени…
… Язди надолу по хълма, през високите треви към колибата… Алис лежи сред дивите цветя пред дома им, все едно е заспала под сянката на дърво.