![Каубои и извънземни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/3/kauboi-i-izvnzemni-bg-download.jpg)
Каубои и извънземни [bg]
- Автор: Виндж Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Вестерны
Электронная книга - «Каубои и извънземни [bg]». Краткое содержание книги:
Първата й творба е публикувана в сп. „Орбит“ през 1974 година. Забелязана е веднага и получава награда „Джоун У. Кембъл“ за най-добър млад писател. След това два пъти печели „Хюго“ — най-престижната литературна награда за фантасти.
Много бързо холивудски асове на киноиндустрията я привличат, за да пренесе бляновете им от екрана на бялата страница. Нейната адаптация за „Завръщането на джедаите“ на Джордж Лукас се превръща в безспорен бестселър. В следващите няколко години първо адаптира сценария на филма „Дюн“, после пише роман по третата част на „Лудия Макс“ с Мел Гибсън, както и фентъзи истории по филмите „Жената-ястреб“ с Мишел Пфайпфър и „Уилоу“ с Вал Килмър и Джоан Уоли.
Джоан Виндж е автор на романа „Снежната кралица“, спечелил наградата Хюго за най-добър фантастичен роман, и на продълженията му „World’s End“, „The Summer Queen“ (финалист за наградата Хюго) и „Tangled up in Blue“, както и на три романа за героя-телепат Кат — „Psion“, „Catspaw“ и „Dreamfall“ и на книгата „Heaven Chronicles“. Автор е и на множество по-кратки творби, а разказите й, включително спечелилата Хюго новела „Eyes of Amber“, са публикувани в различни престижни списания и антологии. Кратките й творби са събрани в две книги — „Eyes of Amber“ и „Phoenix in the Ashes“. Виндж също така е автор на много романи филмови адаптации, сред които „Лудия Макс“ и книги по „Междузвездни войни“, превърнали се в бестселъри.
Автор е и на „The Random House Book of Greek Myths“ — книга с гръцки митове за млади читатели, с илюстрации на Орен Шърман. Няколко години подред тя рецензира японска манга и аниме за антологиите „The Year’s Best Fantasy and Horror“, под съставителството на Елън Датлоу, Кели Линк и Гавин Грант. В момента Джоан Виндж работи по новата си книга „Ladysmith“ — първи роман от поредица, чието действие се развива в Западна Европа по време на Бронзовата епоха. Дипломата й на антрополог ще се окаже много полезна в този последен проект на авторката.
Нещото, на което лежеше, също светеше… в златно. Отблизо светлините приличаха на набръчканите мозъци на животни, покрити със стъкло… но когато се опита да докосне една от тях, болката пак го прониза в сърцето.
Викът му се заклещи в гърлото, а ръката му се отпусна… тялото му се предаде напълно на оковите, изнемощяло от рязката болка и също толкова резкия й край. Единственото, което можеше да направи, бе да отвори очи и да се опита да види, докъдето може да ги завърти.
Но може би това стигаше… в края на полезрението си видя невъзможни силуети — не човешки — които се движеха като сенки, изчезваха в странни, менящи формата си облаци и отново се появяваха, очертани от конуси синя светлина. Стори му се, че в далечината вижда пушещи вирове и потоци, които светеха в оранжево-червено от горещината на това, което течеше… линии от златни сълзи, които се издигаха в… вътре в…
Тогава умът му най-сетне също се предаде. Единственото бегло подобие на това, което виждаше в момента, бе една картина на ада…
До неговата маса имаше друга, по-малка. На нея имаше неща, които не разпознаваше… и такива, които май че разпознаваше. Изпълниха го отвращение и чудовищен страх, когато осъзна за какво са тези инструменти и какво могат да сторят с безпомощното човешко тяло. С неговото тяло.
С мъка отклони поглед от инструментите, завъртайки очи колкото е възможно по-далеч. Разбра, че до неговата маса има друга, предназначена за човек. И Алис… Алис? Алис беше, гледаше в тавана, не в него…
„Алис…“ — изпъшка той. Усещаше устата и гърлото си като след дни жажда. Червена ивица — лента цъфтящи рози — описваше кръг около кръста й, а тя лежеше както я помнеше в онази трева, до дома им… не мърдаше… не…
Не може да се движи, както и той не може да се движи — това е… Очите й гледаха нагоре…
„Алис!“
Тя не помръдна, не погледна, не опита дори да отвърне… Не примигна, а само продължи да гледа в нищото с големи потъмнели очи на уплашена сърна…
Джейк пак я повика, докато част от ума му се бунтуваше срещу това неоспоримо доказателство за споделените им адови мъки…
Очите му не можаха дори да възприемат чудовищната фигура, която се надвеси над нея. И все пак някак знаеше, че е… демон. Това беше демон!
Създанието освободи металните окови около тялото на Алис и лицето й се обърна към Джейк… но тя не помръдна сама. Гледаше през него, в нищото, немигаща, неподвижна… не дишаше.
Червената ивица около роклята й — знаеше какво е. Кръв. Алис беше мъртва…
Мъртва… завинаги изгубена… убита, ей там до него, от чудовища, изпълзели от самия ад, за да ги повлекат в преизподнята…
Във вигвама Джейк изрева от ярост и болка, а тялото му се напрегна да скъса невидимата верига на кошмара. Сълзи пълнеха очите на Ела и се търкаляха по страните й, а споменът се разгръщаше, неумолим като демоните тъмничари в съня… и твърде много като демоните, стаени в собствената й душа.
Ела не можеше с нищо да му помогне, дори не можеше да го утеши… Способна бе само да плаче за него и с него, да сподели мъката му от собствения си затвор от спомени. Защото той трябваше да извърви този път сам, в името на всички тях…
Златните мозъци под стъклата около смъртния одър на Алис запулсираха и засияха — тялото й затрептя като мираж и пред очите му се разпадна на купчина прах. Горещият дъх на вятъра го помете, сякаш изтри съществуването й… Алис…
Върху забуления му от сълзи взор падна дълга сянка — той погледна нагоре, вече подготвен за страховитата гледка на демона, откраднал Алис от живота и от него. Чудовището тръгна към неговата маса. Страх и погнуса, непознати му досега, го изпълниха и удавиха дори скръбта му, когато покритата с люспи гротеска на лице се подаде от насекомоподобната коруба, скрила черепа му. Чудовището застана над него и го заоглежда с нечовешките си червени очи, все едно е муха в паяжината му и то обмисля кое крило първо да откъсне.
И тогава бронираният гръден кош се отвори като шкаф и откри сред гънките си допълнителен чифт ръце. Полупрозрачните пръсти с вендузи заопипваха набора операционни инструменти… неща за изтезания и убийства, не за лечение…