Краля демон [bg]

— Хансън, не! — изкрещя проповедник Джемсън, пребледнял от ужас.

— Така, така — процеди Гривник близо до ухото ѝ. — Назад или ще ѝ прережа гърлото. — Гласът му трепереше леко, но дали от страх, напрежение или възбуда Раиса не можеше да прецени.

Сети се за шестимата мъртъвци на улицата. Умрели в мъки. От ръката на симпатично синеоко момче, опряло нож в гърлото ѝ.

— Моля те — призова го Джемсън, — в името на Създателката, пусни я. Не знаеш с кого…

— Не. — Авърил вдигна ръка да спре проповедника, вперил поглед в Раиса. Не искаше Гривник да разбере кого е взел за заложник. — Чуй — обърна се той към момчето, — дали няма да се споразумеем за нещо?

— Ето какво споразумение ти предлагам аз — обади се Амон, отстъпвайки от вратата. — Пусни я и си свободен да си вървиш.

— Да, след като насъскаш копоите си по мен — изсумтя Гривник. — И до моста няма да се добера.

Лицето на Амон се беше вкаменило, а сивите му очи блестяха като парчета гранит.

— Ако я нараниш, кълна се в кръвта и костите на Ханалеа, ще съжаляваш.

Другите Сиви вълци вече се бяха струпали на входа и следяха сцената с изумление.

— Ей, вие — обърна се Гривник към новодошлите. — Отивайте при останалите.

— Правете каквото ви казва — нареди им Амон.

Докато кадетите крачеха бавно към дъното на кабинета, Раиса усещаше с гърба си бясното сърцебиене на Вехтошаря и топлия му дъх върху тила си. Ръката му постоянно променяше хватката си върху дръжката на ножа, навярно от нерви.

„Не го стряскайте“, помисли си Раиса, докато очите ѝ обхождаха лицата на Амон, Авърил и Джемсън, изпращайки им тайни послания.

— Не искам да нараня никого — увери ги Гривник. — Но и не искам да ме тикнете в тъмницата, където с мъчения ще ми изтръгнете самопризнание за престъпление, което не съм извършил.

Раиса се напрегна и момчето я стисна по-силно.

— Кралската гвардия не измъчва никого — изстреля тя. — Полага ти се справедлив процес. Ако си невинен, ако наистина не си извършил всички онези убийства, ще изчистиш името си.

Момчето се подсмихна.

— Ех, девойче — подхвърли той. — Де да беше така. Мнозина влизат в тъмницата и повече никой не ги вижда.

Раиса се почувства глупава, наивна. Какво ѝ бе казал Амон? „И мен да ме влачеха към ареста за разпит от Мак Гилън, щях да направя всичко възможно да избягам.“

Гривник преметна ръка през корема на Раиса и я затегли към вратата на кабинета.

— Ключовете ви, сър — обърна се към Джемсън. Държеше се учтиво, изискано, като благородните крадци от легендите. — Дайте ги на момичето.

„И той има вид на търговец — помисли си Раиса. — Използва го при нужда.“

— Хансън — обади се проповедник Джемсън. — Допускаш грешка. Знаеш го. Не си такъв човек. Пусни момичето.