Краля демон [bg]

— Отлично — възкликна Джемсън. — А дали е възможно да дойдете през деня за среща с учениците? За тях ще бъде полезно да се запознаят с благодетеля си. Ще им помогне да разберат, че са важни, че управляващите не са ги забравили.

Раиса кимна.

— Съгласна съм. Много ще се радвам. А след време ще им уредим чиракуване при занаятчии от другата страна на крепостните стени.

— Ще трябва да го обсъдим с майка ти — обади се Авърил. — В подходящия момент.

Раиса се питаше какво ли щеше да се случи сега, когато баща ѝ най-сетне се беше завърнал; доколко ли знаеше за връзката на Мариана с Гаван Баяр.

Доколко тя самата знаеше за нея.

Момичето хвана ръката на Авърил.

— Ще дойдеш ли с мен в двореца, татко? Майка ми знае ли, че си се прибрал?

Авърил кимна.

— Да. Изпратих вест до кралицата. — Поколеба се за част от секундата, преди да добави: — Ще се настаня в имението Кендал, докато в двореца се освободи място.

Имението Кендал се намираше в чертите на крепостните стени, но на известно разстояние от двореца.

Раиса примига неразбиращо насреща му.

— Докато се освободи… А някогашните ти покои? Какво е станало с тях?

— Очевидно са в ремонт и в момента не са годни за обитаване. — Баща ѝ говореше с тон на търговец, знак, че моментът не е подходящ да се обсъжда тази тема.

Раиса обаче не се сдържа.

— В такъв случай е време някой да бъде изгонен — заяви тя. — Това е неприемливо. Ще говоря с майка ми веднага щом…

— И сам мога да говоря с кралица Мариана, дъще — натърти Авърил. — Не ме подценявай, ако обичаш. Все пак съм търговец. — Той впери усмихнат поглед в очите ѝ. — Дива розичке. На майка ти ще ѝ трябва време да свикне, че отново съм си у дома.

„Знае повече, отколкото казва — помисли си тя. — Баща ми никога не е бил глупак.“

— Добре. — Раиса също се усмихна, макар и насила. — Но винаги когато ти се прииска да останеш в двореца, си добре дошъл при мен. Утре ела на вечеря.

Прегърна баща си за довиждане, въпреки нежеланието ѝ да се раздели с него след дългото му отсъствие.

Погледна към Амон, който пристъпваше от крак на крак, видимо нетърпелив да си тръгне.

— Е, това е засега — обяви тя. — Ефрейтор Бърн ще ви уведоми, когато се сдобия с още… вещи за продан.

Двамата тръгнаха към вратата, но преди да я достигнат, влетя млад мъж, вероятно връстник на Раиса или малко по-голям, с червеникавокафява коса. Облеклото му — клин и риза — бяха изработени в някой от клановете.

— Джемсън! Копоите са спипали трима от Вехтошарите. Май искат да ги накажат за назидание… — Гласът му заглъхна, като видя хората, струпани в стаята. — О! Извинете, сър. Не знаех, че имате гости.

Очите му отскочиха към Авърил, после към Амон и се изцъклиха от тревога.

„Разпозна ги“, помисли си Раиса.

— Ще го обсъдим малко по-късно, Хансън — побърза да го отпрати Джемсън и кимна рязко към вратата.