Краля демон [bg]

— Е… хм… ефрейтор — подхвана единият. — Май сте много привързан към сестра си, а?

Лицето на Амон пламтеше.

— Извинявайте. Понякога се държи неадекватно — изграчи той. — Получи сериозен удар в главата като малка.

— Аз съм Ребека Морли — представи се Раиса и поздрави кадетите с малък реверанс. — Вие кои сте?

— Наричаме се Сиви вълци — обяви едно от момичетата: високо, снажно и с няколко години по-голямо от Раиса. — Или Глутницата. Аз съм Холи Талбът.

Останалите също се представиха — Гарет, Мик, Талия и Уод.

Всички заедно прекосиха Южен мост без други усложнения и влязоха в двора на храма.

Озова се в друг свят. Билкови, зеленчукови и цветни градини, прорязани от осветени с фенери алеи, обграждаха сградaтa на храма. Същинско райско убежище сред грозотията на Южен мост.

Светлокосо момиче в поклонническа роба ги посрещна на вратата и им се поклони припряно.

— Очакват ни — обяви Раиса. — Имаме среща с проповедник Джемсън.

— Вече пристигна един търговец — обяви поклонничката, поглеждайки към гвардейците в подгизнали пелерини, сякаш са кифлички на поднос. — В кабинета на проповедник Джемсън е. Надолу по коридора вдясно. Да взема ли пелерините Ви?

Всички струпаха мокрите си връхни дрехи в ръцете ѝ и тя буквално залитна под тежестта им.

— Да изчакаме ли тук? — обърна се Гарет към Амон. Личеше си колко се опасява да не го въвлекат във философски спор.

— Да — отвърна Раиса вместо Амон.

Амон се обърна към нея.

— А аз да…?

— Ти ела с мен — не му позволи да довърши Раиса. — Крайно време е да разбереш какво съм намислила.

— Най-сетне — измърмори неблагодарно той вече по коридора. — Чудо на чудесата.

— Точно ти ли го казваш? — парира го тя. — Братко?

Кабинетът на проповедник Джемсън напомни на Раиса за библиотеката в двореца — опасваха я рафтове с книги, отопляваше я уютен огън. Двама мъже седяха до камината в големи, удобни наглед кресла — единият в дрехи на кланов търговец, другият — в проповедническа тога. Разговаряха оживено, почти спореха.

При влизането на Раиса и Амон търговецът стана и се обърна към тях.

Раиса застина на място.

— Татко! Върнал си се!

— Дива розичке! — Авърил взе разстоянието между двамата с няколко дълги крачки и я прегърна нежно. Тя притисна лице към ризата му от еленова кожа, вдишвайки аромата му. Винаги ухаеше екзотично — на еленова кожа и билки, на свеж въздух, на далечни земи. Слава на Създателката! Колко ѝ беше липсвал само.

— Прибрах се в лагера на Демонаи онзи ден. Майка Елена каза, че си поискала да ти изпрати някой търговец и не можах да се сдържа — обясни той. Отдалечи я на една ръка разстояние и ѝ се усмихна широко. — Раиса, виждал съм те в кожен клин и в дворцова рокля, но никога в такова облекло.