Краля демон [bg]

— Предполагам е така — отбеляза Джемсън с поведението на човек, наясно с необходимостта да си държи езика зад зъбите, но не може да се овладее. — За нас обаче, които живеем в града и всеки ден виждаме нищетата на народа, гледката е смущаваща. Не можем да не си задаваме въпроса защо толкова много средства се влагат в армията и войните на юг. Все пак нямаме наше куче в боя.

— Не съм много осведомена — призна смутено Раиса. — Но имам желание да науча повече, за да вземам правилни решения, когато настъпи моментът. Това е една от причините за посещението ми. Но също така искам да направя нещо малко, с което да подпомогна каузата ви.

— И какво е то? — попита недоумяващо Джемсън.

Тя погледна към Амон, застанал като на пост до вратата.

— Ефрейтор Бърн беше много… ъм… откровен с мен относно проблемите в Южен мост и Вехтошарника. — Тя сложи ръка върху торбата си. — Смятам да даря средства в помощ на училището ви и гладуващите хора.

Джемсън вирна и двете си вежди.

— Пренесла сте торба със злато през цял Южен мост? — изуми се той.

— Е, не съвсем. — Тя погледна баща си. — Затова си ми нужен ти.

— Не се и съмнявах, че си ме извикала с причина — усмихна се Авърил.

Раиса отвори торбата и изсипа съдържанието ѝ върху бюрото.

При вида на грамадната купчина бижута и дребни произведения на изкуството Джемсън, Авърил и Амон ахнаха.

— Татко, не познавам по-добър търговец от теб — каза Раиса. — Ще занесеш ли тези неща на пазара, за да ги продадеш за възможно повече злато? После искам да го дадеш на проповедник Джемсън.

Авърил се надвеси над масата и разрови бижутата, вдигайки скъпоценни камъни и други предмети към светлината. Погледна Раиса.

— Повечето са висококачествени. — Взе диамантена брошка, подарък от дребен лорд от Тамрон. — С изключение на тази брошка. Това е шлифовано стъкло. — Наклони глава. — И откъде ги взе, ако мога да попитам?

— Ами… — Раиса се поколеба. — Това са подаръци за дебютантския ми ден. Получавам купища от тях, затова…

От гърдите на Авърил се изтръгна онзи дълбок, гръмък смях, който Раиса обожаваше.

— Тоест ще продадеш мечтите на безпомощните си ухажори?

— Е — сви рамене Раиса. — Няма да се омъжа за някого само защото ми е дал някаква си джунджурия. — Намръщи се и побутна тамронската брошка с показалец. — И със сигурност няма да се омъжа за човек, който ме смята за глупачка.

— Значи добре съм си свършил работата, дъще — засмя се отново Авърил.

Изпита такова облекчение да чуе нечий смях за разнообразие. Той ѝ даде надежда, че положението може би не беше чак толкова лошо.

— Само дето няма да имам дума по въпроса — добави Раиса почти на себе си и вдигна поглед към Авърил. — Е, татко, за колко време ще превърнеш тези джунджурии в пари?

Той се замисли за момент.