Кодът на Луцифер [bg]

— Описал е края на света, какъвто ще бъде, когато господ слезе отново за оцелелите през голямата скръб — отвърна Олимпия. — Това е друг край.

— Според проучванията ми, докато е живял на остров Патмос, Йоан е имал две видения за края на света. Написал дълго писание, което станало известно като „Откровението на Йоана“, до седемте християнски църкви в Азия, като всичките те се намирали в днешна Турция. В едно от виденията Йоан видял седем свещника, които представлявали седемте църкви: Ефеска, Смирненска, Пергамска, Тиатирска, Сардийска, Филаделфийска и Лаодикийска. Нито една от тези общности не съществува днес. Те са изселени с договора от Лозана през 1923 г. Този документ провъзгласява страната за Република Турция и тя наследява Османската империя.

— Църквите не са били просто материални сгради. Искам да кажа, имало е и сгради, но е ставало дума за християнските общности, които са живеели в тези градове.

— След договора християните са изгонени и принудени да живеят другаде. — Лурдс замълча за миг, за да събере мислите си. — По средата на свещниците бил божият син. Той държал седем звезди, които трябвало да означават седемте ангела, които пазели всяка една от тези общности. По нареждане на Исус Христос, Йоан писал до всеки ангел, за да каже какво не е наред и какво трябва да направят. И какво ще ги сполети, ако не го направят.

— Точно така. — Олимпия беше смекчила тона.

— Във второто си видение Йоан видял отворена в небето врата, която разтълкувал като края на света и окончателното унищожаване на Сатаната.

— Всичко това е тук. — Олимпия зачатка по клавиатурата и образът на озъбен дракон изпълни екрана. — Ето как Йоан е видял Сатаната, не с рога и опашка, както става известен по-късно.

— Притежаваш оригиналните хроники, написани от следовниците му?

— Да.

— И знаеш, че са автентични?

— Няма съмнение. — Олимпия посочи екрана. — Всичко, което ти показвам днес, съществува. Истинско е. Разполагаме с тях.

Лурдс я изгледа.

— Май въпросът ми сега е кои сме „ние“?