Warcraft - Нощта на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: WarCraft #12
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Нощта на Дракона». Краткое содержание книги:
Ириди се намръщи. Тя знаеше, че жезълът й може да помогне, а се страхуваше да го призове. Но в края на краищата нямаше друг избор. Оглеждайки скардините наоколо, жрицата материализира жезъла си и го насочи към окования левиатан.
Етерният дракон отвори широко очи. Точно тогава съзнанието му се свърза с Ириди и я заля със своите спомени и емоции. Тя го видя в Непознатата земя и видя злините, които беше извършил. Но донякъде те бяха резултат от недоразумения и докато емоциите и образите продължаваха да се изливат в съзнанието на жрицата, тя почувства разкаянието му и надеждата му да компенсира всичко.
Ириди усети още, че има нещо в този мрачен гигант, което може да бъде спасено… и знаеше и вярваше, че това е свободата, а не смъртта, и тя се опита да се свърже с него. Жрицата отново огледа скардините. Благодарение на усилията й, те все още не я забелязваха. Тя свали жезъла си, надявайки се всичко да мине бързо.
„Разбираш ли ме?“ — помисли си дренаята.
„Зераку… те… чува…“
Ириди си отдъхна. Наару й бяха показали как жезълът може да й помогне да общува с някои същества, но тя не беше сигурна, че ще има успех с етерния дракон. Обаче връзката беше слаба и причината за това беше или начинът, по който тя използваше жезъла, или очевидната слабост на дракона. Ириди се концентрира още повече.
„Знаеш ли как могат да бъдат премахнати тези окови?“
Етерният дракон видимо се развълнува от този въпрос. Дренаята осъзна, че той явно я е помислил за един от пленителите си. Надеждата и благодарността му заблестяха в мислите на жрицата и затвърдиха убеждението й, че постъпва правилно. Това не беше зло същество, то просто беше извършвало злини погрешка. Но имаше потенциал да бъде нещо много по-различно.
„Кристалите…“ — накрая отвърна той. — „Честотата им… Зераку не е… не е достатъчно силен да ги промени…“
Но тя усети, че се беше опитал и в най-болезнените си опити почти беше успял. И все пак дори цялата му мощ не беше достатъчна. Но дренаята не беше окована и се надяваше да успее да постигне повече. Ириди се огледа, премисляйки какво да се опита да освободи най-напред. Нямаше да е зле да започне от някоя лапа, но муцуната му беше по-близо и вероятно щеше да е по-лесно да действа незабелязано.
„Да…“ — каза Зераку.
Етерният дракон направи избора вместо нея. Дренаята се протегна към най-близкия кристал. От стената скочи един скардин и се приземи до нея. Той се взря изненадан в нея, а тя моментално отпрати жезъла си. После сграбчи създанието за ръката и го издърпа напред. То се засили към нея, но жрицата уцели предварително избраната точка на врата му. Скардинът се строполи на земята. Ириди бързо скри тялото му зад една естествена издатина на стената. Щяха да го открият, но тя се надяваше да е готова преди това.
Жрицата отново призова жезъла си и го насочи към кристалите, които държаха устата на Зераку. Тя усети вибрациите им и разбра какво имаше предвид етерният дракон. Концентрира се и се опита да направи това, което й беше подсказал той. Кристалите не поддадоха. Плувнала в пот, дренаята напрегна всички сили. Ако не успееше да се справи дори с този един кристал, значи нямаше надежда да освободи огромния пленник. Честотата на кристала се промени. Доста слабо и недостатъчно, според Ириди, но беше някакво начало. Само още малко, мислеше си тя, и щеше да го елиминира…
В залата гръмна алармиращ рев. Ириди беше разкрита. Още една, последна концентрирана атака към кристала, и жрицата отстъпи. От всички страни я наобиколиха скардини. Тя замахна с жезъла, за да отблъсне най-близките две същества, после го освободи и продължи да се бори с тях само с ръцете и краката си. Докато навън скардините се биеха с камшици и копия, повечето от тези тук нямаха оръжия. Защо им бяха оръжия тук? Очевидно никога не са очаквали точно в тази зала да се появи техен враг.
Но тя не успя да се възползва дълго от това предимство. Ириди забеляза, че от дупките в тавана прииждат още скардини. Някои от тях имаха камшици, други носеха огромни примки… по-скоро мрежи, без съмнение — за нея. Едно от джуджетата се хвърли на гърба й и разкъса мантията й с острите си нокти. Дренаята се измъкна от дрехата си, увивайки я едновременно около нападателя си и още един, който тъкмо се беше нахвърлил към нея.
Но навсякъде около нея продължаваха да се струпват още и още скардини. Ириди нанесе силен удар с дланта си в гърдите на следващия. Като братовчедите си скардините имаха здрави и мускулести тела и ударът беше болезнен за самата жрица. Тя бързо вдигна поглед нагоре. Скардинът с мрежата беше почти готов да я хвърли към нея, а останалите, които я заобикаляха, не й позволяваха да мърда настрани.