Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Политика » За духа на законите
За духа на законите - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

За духа на законите

Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:

За духа на законите (на френски: De l'esprit des lois, също така понякога се нарича Духът на законите) е трактат по политическа теория, публикуван за пръв път анонимно от Шарл дьо Секонда, барон дьо Монтескьо през 1748 с помощта на Клодина Герен дьо Тансен. Първоначално е публикуван анонимно, отчасти защото творбите на Монтескьо са били обект на цензура, като влиянието на трактата извън Франция е било подпомогнато от бързото му разпространение на други езици. През 1750 Томас Нюджънт публикува първия превод на английски. През 1751 Католическата църква добавя „За духа на законите към своя Index Librorum Prohibitorum (Списък на забранените книги). Но политическият трактат на Монтескьо има огромно влияние върху работата на много други, сред които от най-голямо значение върху Екатерина Велика, която създава Наказ („Инструкция“), също върху Бащите-основатели на Конституцията на Съединените щати и Алексис дьо Токвил, които прилагат методите на Монтескьо за да изучава американското общество в книгата „Демокрацията в Америка”. Маколи намеква за значението на Монтескьо във своето есе от 1827, озаглавено Макиавели: Монтескьо се радва, вероятно, на по-широка известност от всички политически автори в съвременна Европа.
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.

СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
1 ... 66 67 68 69 70 71 72 73 74 ... 289
Перейти на страницу:

И така ето основните начала на управлението, за което говорим. Двете части, от които се състои законодателното събрание, си оказват чрез естественото си право на отмяна задържащо въздействие една на друга. Двете са свързани с изпълнителната власт, която от своя страна е свързана със законодателната.

Тези три власти би трябвало да останат в състояние на покой и бездействие. Но понеже необходимото движение на нещата привежда в движение и тях, те са принудени да действуват съгласувано.

Тъй като изпълнителната власт участвува в законодателството само чрез своето право на отмяна, тя не е задължена да участвува в разискванията. Дори не е необходимо да внася предложения; защото тя винаги има възможност да не одобри заключенията на законодателната власт и затова може да отхвърли всяко решение по предложения, които тя не е искала да бъдат направени.

В някои древни републики, където народът общо е обсъждал делата си, е било естествено изпълнителната власт да внася предложения и да ги обсъжда заедно с народа; без това би се получила необикновена бърканица в постановленията.

Ако изпълнителната власт започне да участвува в постановленията за данъците не само със съгласието си, свобода не може да има, тъй като тя ще се превърне в законодателна, и то в най-важния пункт от законодателството.

Ако по същия въпрос законодателната власт внася своите предложения не за всяка година поотделно, а за постоянно, тя рискува да загуби свободата си, защото изпълнителната власт вече няма да зависи от нея; когато това право е придобито завинаги, въпросът за това, на кого сме задължени за тази придобивка — на себе си или на друг, — става вече безразличен. Същото се получава и когато законодателната власт приема такива постановления — не за всяка година, а за постоянно — по отношение на сухопътните и морските сили, които тя трябва да повери на изпълнителната власт.

За да не може този, който осъществява изпълнителната власт, да потиска народа, трябва войските, които са му поверени, да представят народа и да бъдат проникнати от същия дух, както е било в Рим преди времето на Марий. А за да бъде така, има два начина: или тези, които служат в армията, да имат достатъчно средства, за да отговарят за поведението си пред останалите граждани, при което службата им да бъде само една година, както се е практикувало в Рим, или ако се имат предвид постоянните войски, попълняни от утайката на народа, законодателната власт да има правото да ги разпуска веднага щом реши; войниците трябва да живеят заедно с другите граждани и да няма нито отделни лагери, нито казарми, нито крепости.

Армията, щом веднъж бъде създадена, трябва да бъде непосредствено зависима не от законодателната, а от изпълнителната власт; това е в съгласие с природата на нещата; нейната същност е повече да действува, отколкото да разсъждава.

В маниера на хората е те да уважават повече смелостта, отколкото плахостта; повече действието, отколкото благоразумието; повече силата, отколкото съветите. Армията винаги ще презира сената и ще уважава своите офицери. Тя няма да обърне никакво внимание на заповедта, която ще й изпрати сенатът, защото ще сметне, че той се състои от хора страхливи и затова недостойни да нареждат. А ако армията зависи само от законодателната власт, управлението веднага ще стане военно. И ако някъде е станало обратното, то е било по причина на някакви извъредни обстоятелства; например поради това, че армията е била постоянно изолирана; че е била съставена от много части, всяка от които е зависела от своята провинция; че главните градове са били разположени на места, отлично защитени от самата природа и поради това не са имали войска.

Холандия е по-добре защитена дори и от Венеция; тя може да потопи разбунтувалата се войска или да я умори от глад. Военните части там не са в градовете, които биха могли да я снабдяват с храна; следователно те лесно биха могли да бъдат лишени от продоволствия.

Но ако при някои особени обстоятелства армията се намира в непосредствена зависимост от законодателния орган и управлението не е военно, тогава пък ще се получат други неудобства; ще стане едно от двете: или армията ще събори правителството, или правителството ще отслаби армията.

И това отслабване ще има съдбоносна причина: то ще бъде породено от слабостта на самото управление.

Всеки, който пожелае да прочете великолепното произведение на Тацит за нравите на германците, ще види, че идеята за своето политическо управление англичаните са взели от тях — германците. Тази чудесна система е намерена в горите.

1 ... 66 67 68 69 70 71 72 73 74 ... 289
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)