Човек без куче [bg]

— Обаждам се във връзка с изчезването на брат ви и на племенника ви. Ще ми отделите ли малко време?

— Да… разбира се.

Гласът й звучеше приглушено и тъжно. Гунар я чуваше съвсем слабо. Или тя говореше по стационарен безжичен телефон и се бе отдалечила от базовата станция, или слухът на Барбароти започваше да отслабва. Според сведенията, които получаваше от Италия, баща му от пет години изгубил напълно слуха си. Явно Гунар бе наследствено предразположен.

— Ще се наложи да се видя на живо и с вас, и със съпруга ви и да поговорим по-подробно. Удобно ли е да насрочим срещата през следващите няколко дни?

— Разбира се. На Коледа ще си останем в Стокхолм. Къде да…

— Ще се уговорим после. Преди това искам да ви задам няколко въпроса.

Чу как тя отпи от чаша. А вероятно шумът идваше не от телефона, а от ушните му канали.

— Добре. Ще направя всичко по силите си, за да… за да разкриете случая. Ужасно е, направо не ми го побира умът. Имате ли някакви предположения къде се намират брат ми и племенникът ми?

— Засега не.

— Снощи говорих с майка ми. Разбрах, че сте разговаряли с… с всички останали.

Съдейки по гласа й, Кристина Хермансон едва се сдържаше да не избухне в плач.

— Нека да започнем с понеделник вечерта — предложи инспекторът. — Останали сте да разговаряте с двамата изчезнали, а другите са си легнали, нали?

— Да, точно така. Останахме аз, Роберт, Хенрик… и Кристофер.

— А съпругът ви?

— Якоб се прибра в хотела с Келвин… сина ни.

— Отседнали сте на хотел?

— Да. Вкъщи при мама и татко няма място за всички и спахме в хотела, за да не ги притесняваме.

— Звучи ми познато. И вие сте предпочели да правите компания на брат си и на племенниците си, вместо да тръгнете със съпруга си.

— Да.

За секунда Барбароти се подвоуми дали си струва да продължи да дълбае в този факт. Да не би Кристина да се е сдърпала с мъжа си? Стори му се възможно, но реши да отложи въпроса за срещата на живо.

— Разбирам. Защо останахте?

— Исках да си поговоря с тях. С Роберт, Хенрик… и Кристофер не се бяхме виждали от много време.

— За какво си говорихте?

— На най-различни теми. За каквото си говорят повечето роднини, когато се срещат след дълга раздяла, предполагам.

— Например?

— Моля?

— Дайте ми пример за такава тема.

„Притискам я прекалено агресивно — помисли си Барбароти. — Защо я разпитвам, все едно е обвиняема? Та тя не е заподозряна в нищо. Използвам я само като източник на информация.“

— Ами… — тя се замисли. — Разговаряхме за какво ли не. Вероятно знаете за предаването, в което участва Роберт…

— Да — потвърди — Гунар Барбароти.

— Чувстваше се много зле. Поговорих си насаме с него. Винаги сме си споделяли лични неща. Той умираше от срам и за да успокои нервите си, пийна повечко…

— Онази нощ Роберт беше ли пиян?

— Не, не е бил пиян, а по-скоро подпийнал.

— В колко часа излезе от къщата?

— Към дванайсет и половина. Каза, че иска да пуши и да се поразходи.