Андромеда [A for Andromeda - bg]

— А защо не чрез Световната здравна организация?

— Нямаме намерение да се занимаваме с благотворителност на едро. Нужен ни е разумен търговски баланс.

— Значи не ви интересува с кого се здрависвате? — с презрение попита тя. Сега се чувствуваше съвсем безразсъдна и се обърна към Доней: — И вие ли сте в тая сделка?

Доней се поколеба.

— Ензимът още не е готов за продажба. Нуждаем се от по-точна формула. Андре — момичето — подготвя данните за компютъра. — Всички бяха свикнали да й казват Андре.

— Значи цялата база работи за «Интел», така ли?

— Надявам се да не е така — рече Доней и отговорът прозвуча тъй, сякаш бе на страната на Джуди.

Гиърс се намеси:

— Виж какво, Маделин, стига толкова.

— В такъв случай няма да ви губя времето. — Джуди отиде до вратата. — Но аз не участвувам в тази работа, доктор Флеминг — също.

— Знаем какво мисли доктор Флеминг — язвително рече Гиърс.

— Сега знаете и моето мнение — каза Джуди и тръшна вратата след себе си.

Първият й импулс бе да отиде направо при Флеминг, но не бе в състояние да понесе още една подигравка. Всъщност Доней се отби да го види, когато отиваше към сградата на компютъра в края на деня. Тя го свари в бунгалото — гледаше изложението на министър-председателя по телевизията.

— Влезте — сухо рече той и й направи място да седне в долния край на леглото. Тя гледаше трепкащия син екран и се опитваше да повярва на самоувереното, застаряващо весело лице и бавния провлачен говор на министър-председателя. Флеминг седеше, гледаше и слушаше заедно с нея.

«От спокойните и безметежни дни на кралица Виктория до днес — говореше безплътната физиономия — нашата страна не е била толкова напред в областта на индустрията, технологията и най-вече на военната сигурност, както сега…»

Тя почувствува, че вниманието й се раздвоява.

— Съжалявам, че ви попречих.

— Няма такова нещо. — Той направи гримаса към телевизора: — Изключете тоя стар кретен. — Надигна се и сам изключи апарата, после й наля питие в една чаша. — Това посещение на любезност ли е?

— Просто минавах оттук на път към компютъра и видях, че прозорецът ви свети. Благодаря! — Тя пое чашата.

— Извънредно ли работите? — попита Флеминг.

Доней вдигна чашата си и го погледна над ръба й.

— Доктор Флеминг, в миналото съм казвала някои доста жестоки думи за вас.

— Не сте единствената.

— Във връзка с вашата позиция.

— Не бях прав, нали? Така казва министър-председателят. Който сгреши, го изхвърлят. — Той говореше с повече тъга, отколкото с гняв и си наля още малко.

— Чудя се — рече Доней. — Започвам да се чудя. — Той не отговори и тя добави: — И Джуди Адамсън започва да се чуди.

— Голяма помощ: няма що — изсумтя той.

— Днес следобед вдигна голям скандал на Гиърс. Трябва да си призная, че това ме накара да се замисля. — Тя отпи и бавно преглътна, като гледаше спокойно през чашата и обмисляше създалото се положение. — Изглежда съвсем честно да използуваме това, което имаме… което ни дадохте вие.