Андромеда [A for Andromeda - bg]

— Тя ли ви го каза?

Флеминг кимна и Доней се намръщи над полупразната си чаша.

— Не знам. Може би това е неизбежно. Може би е еволюция.

— Вижте какво! — Той постави плочата на грамофона и се извърна към нея: — Мога да предскажа времето, когато ще създадем по-висша форма на разум, която в края на краищата ще започне да ни управлява. Най-вероятно това ще бъде неорганична форма като тази. Но ще я създадем самите ние и ще можем да я проектираме за наше благо или поне както ние го разбираме. Тази машина не е програмирана за наше добро; или ако е било така, то нещо се е объркало.

Тя пресуши чашата си. Това, което казваше Флеминг, бе много вероятно, нещо повече — основаваше се на здрава логика, която напоследък бе пренебрегвала. Като учен-емпирик тя усети, че трябва да има някакъв начин да бъде проверено всичко това.

— Може ли да го потвърди и някой друг, освен вас? — попита Доней.

Флеминг поклати глава.

— Никой от присъствуващите тук.

— Аз бих ли могла?

— Вие ли?

— Имам достъп до компютъра.

Той веднага изгуби интерес към плочата. Лицето му засия, като че ли тя бе запалила някакво вътрешно осветление.

— Ами да… защо не? — Той взе от масата бележника с негативираното име. Имате ли човек, който да го внесе?

— Андре?

— Не. Не тя. Каквото и да правите, не й се доверявайте.

Доней си спомни за оператора. Тя взе бележника и Флеминг й показа коя точно част да внесе.

— Ще трябва да си призная, че това не е по силите ми — каза тя. После остави чашата и си отиде.

Докато се отдалечаваше между постройките, чу началните звуци на Шонбергова [12] мелодия, после Доней влезе в сградата на компютъра, където се чуваше само бръмченето на апаратурата. Андре и един млад оператор бяха в залата за управление. След като си изгори ръцете, Андре се държеше още по-настрана от останалите. Тя витаеше като сянка из сградата и рядко я напускаше. Не правеше никакви опити да общува с когото и да било и макар да не се държеше враждебно, бе затворена в себе си. Когато Доней влезе, тя я погледна с лек интерес.

— Как върви работата? — попита Доней.

— Въведохме всички данни — отвърна Андре. — Скоро ще получите формулата.

Доней се отдалечи и отиде до оператора, който стоеше при входното устройство. Беше млад човек, завършил образованието си съвсем наскоро, който не задаваше никакви въпроси, но изпълняваше всичко, което му се кажеше.

— Въведете и това, моля — Доней му подаде бележника.

Той го постави до клавиатурата и започна да пише.

— Какво е това? — попита Андре, когато чу тракането.

— Нещо, което искам да бъде изчислено. — Доней я задържа настрана, докато контролното табло внезапно не пламна ярко.