Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
Кайку бе впечатлена от атмосферата на мястото още преди „Летен прилив“ да акостира в залива и докерите да уловят привързващите въжета, хвърлени от моряците на борда. Намираха се толкова близо до континента, ала дори и някой чужденец би могъл веднага да каже колко е различно всичко във Фо. Асара бе идвала тук няколко пъти и не харесваше острова по същите причини, поради които на Кайку й допадаше. Пелис излъчваше някакъв покой, а според бившата й прислужница това бе скука. Тя изгаряше от нетърпение да потеглят към вътрешността на острова, към дивите му части, където животът не беше толкова лесен и монотонен.
След като слязоха на сушата, Асара им каза, че до довечера ще им намери транспорт, така че да могат да потеглят още утре сутринта. Посъветва Кайку да си купи пушка — щеше да има нужда от средство за защита там, закъдето се бяха запътили. Момичето се въодушеви при тази мисъл. Едно време бе чудесен стрелец и се боеше да не е позагубила тренинг напоследък. Тя и Тейн се отправиха да набавят провизии, оръжие и амуниции.
Асара остана сама и това й хареса.
Оказа се лесна работа да уреди да се качат на един търговски керван, пътуващ за Чайм. Предишните й посещения я бяха научили при кого трябва да отиде, макар че сега изглеждаше доста по-различно от преди и никой не я разпозна. Само един керван заминаваше на сутринта, обаче беше добре охраняван и напълно съответстваше на нуждите им. Тя отиде при собственика му, който в момента наглеждаше как върви товаренето. Човекът й назова доста изгодна цена — бе толкова лесно да манипулира мъжете със сегашния си външен вид. Асара прекрасно съзнаваше ефекта от красотата си върху мъжкото съзнание и пофлиртува малко с него, демонстрира отегчение, после добави малко смях, усмивки и неволни докосвания, поразмърдвайки гъвкавото си тяло. Възбудата на жертвата й сякаш бе изписана на лицето й. Понякога тактиката й се нуждаеше от малки промени, за да пасне на индивида пред нея, ала в повечето случаи стандартният похват вършеше чудесна работа. Тя въздъхна, докато се отдалечаваше. Какви безмозъчни животни бяха мъжете, досущ като кучетата: лесни за дресиране, молещи за награди, жадни за страст и храна. Тя не уважаваше почти никого — с малки изключения — но поне жените имаха някакво достойнство, за разлика от така наречения силен пол.
След успешно свършената работа се срещна с Тейн и Кайку, които й казаха за странноприемницата, в която бяха решили да отседнат. Жената я знаеше — там наистина щяха да бъдат в безопасност. Каза им да се върнат и да си починат, а тя трябвало да свърши една работа, преди да дойде при тях. Те приеха обяснението й, знаейки добре, че няма смисъл да я разпитват. По време на пътешествието им си задаваха редица въпроси — какво бе станало с изгарянията, които бе получила, защо сега изглеждаше различно… Тейн бе доста изненадан, когато една сутрин се бе появила по къси ръкави на палубата на шлепа и на мястото на огромната й татуировка на имперски вестоносец се виждаше единствено някакво тъмно петно, като че ли от натъртване. На следващия ден и то бе изчезнало напълно. Тя не им каза нищо — нямаше никакво намерение да задоволява любопитството им.
Асара излезе от града, докато мастилените сенки на нощта се стичаха над тесните живописни улички. Аурус и Нерин си поделяха небето — голямата седефена луна и мъничката й зелена сестра. Иридима, най-ярката от трите, не се забелязваше; изглежда орбитата й я бе отвела някъде другаде. Жената се скиташе по осветените от фенери алеи, убивайки времето си. Мина по една улица, отрупана с кръчми и гостилници, зад чиито прозорци се виждаха гуляещи силуети; всичко това обаче й се струваше чуждо и я караше да се чувства необяснимо самотна. Това място притежаваше невероятно историческо очарование с терасите си, парапетите от ковано желязо и неравните си улици, ала не бе в състояние да трогне Асара.
Постепенно Пелис се ориентираше към съня. Тя изчака, търпелива като паяк. Вече бе избрала жертвата си за тази нощ, бе го проследила как се клатушка към дома си, пухтейки от напрежение, докато изкачваше тлъстото си тяло по стръмните каменни стъпала. Обикновено предпочиташе жени — чувствените извивки на снагите им и ароматът на телата им много й харесваше — ала срещата й със собственика на кервана бе пробудила перверзното й желание за нещо тлъсто и отвратително. Този беше продавач на риба, съдейки по миризмата му, и живееше в една обикновена ъглова къща на тиха уличка. По принцип жената прекарваше повече време в изучаване на жертвата си, преди да я нападне — уверяваше се, че живее сама и се запознаваше с навиците й, — обаче тази вечер щеше да си позволи малко безразсъдство. Никой не можеше да й каже кога ли щеше да й се отвори следваща възможност, а и нуждата я притискаше.