Великолепният негодник

— И аз не очаквах, че ще се озова тук — рече Кейт.

— Робърт и Джок са в библиотеката заедно с Тим Макдугъл. Ще ви покажа вашата спалня. — Тя се обърна към Гавин и изкомандва: — Ела с нас.

— И аз точно това намерение имах. — Гавин ги последва нагоре по стълбите. — На човек му трябва малко време, за да свикне с теб, а не исках Кейт да хукне да се спасява в града и да пищи за помощ.

— Не съм чак толкова лоша, колкото ти се ще да ме изкараш — рече Деирдре, докато ги водеше по дълъг коридор. — Не мога да търпя глупаци, но и не ям вчерашни девойчета, без да имам повод.

— Но тя може и да ти даде повод. Кейт си има зъби, а и често ги използва.

Деирдре погледна през рамо и преценяващо огледа Кейт.

— Нямаше да се досетя. — Тя отвори вратата. — Това е вашата стая. До нея е Робъртовата.

Кейт застина неподвижно на вратата. Нейната стая. Струваше й се направо невъзможно. Това беше най-хубавата стая, която бе виждала някога, много по-хубава дори и от стаите в странноприемницата на Табърд. Фин килим с цвят на слонова кост, розово и зелено покриваше каменния под, а завеси от истинско кадифе със същия тъмнозелен цвят обграждаха голямото легло с балдахин. Огромната камина на южната стена бе изработена от блестящ сив варовик, който контрастираше с приглушените розови, зелени и кафяви цветове на старинния гоблен, окачен на стената над нея. Гобленът изобразяваше лъвове и еднорози и един гол до кръста мъж с карирания килт на клана Макдарън, който обезглавяваше дракон в броня.

— Ако някой бе така любезен да ми съобщи, че идвате, нямаше да ме сварите толкова неподготвена. — Деирдре пъргаво прекоси стаята, отиде до прозорците и ги отвори. — Нямах възможност да проветря, но днес има хубав ветрец и до час тук ще мирише по-приятно.

— Ако преди това тя не замръзне до смърт.

— Което няма да се случи, ако спреш да хленчиш и й запалиш огъня. — Деирдре се обърна към Кейт. — Оттук се открива чудесна гледка.

Кейт бавно се приближи до дълбоко вградения прозорец. Той бе направен от цветно стъкло, каквото досега бе виждала само в църкви, и изглеждаше направо невероятно. На едното стъкло бе изобразен воин с карирана шотландска пола, коленичил пред еднорог. На другото — жена в червена рокля, която тъчеше на стан. Слънцето блестеше по разноцветните плочки и сякаш вдъхваше живот на фигурите.

— Е? — попита Деирдре.

Кейт побърза да погледне пейзажа.

Далеч под себе си тя виждаше ивица зелена трева, която се простираше покрай стената на крепостта. На север — скалистата брегова ивица, която бе видяла от сушата. Мощни вълни се блъскаха в тъмните скали, които изглеждаха пусти и опасни.

— Красиво е — прошепна.

— Така ли мислите? — любопитно попита Деирдре. — Чудех се дали ще ви хареса. Подобна гледка не е по вкуса на всекиго.

— Не всеки е любител на ония китни зелени полянки, които вие, ирландците, наричате дом — рече Гавин, докато се мъчеше да запали огъня в камината. — Някои от нас си падаме по по-интересни пейзажи.

Деирдре изсумтя.

— Скалите навсякъде са си същите, а Крейда не е нищо повече от скала върху скала. — Още един порив на вятъра разлюля завесите около леглото. — Май е малко хладничко. — Тя хвана ръката на Кейт и я поведе към едно меко кресло до камината. — Седнете тук и си починете, а аз ще ви донеса чаша греяно ябълково вино. — С тези думи тя я избута да седне на стола и се намръщи, като подпъхна кафявото наметало на Кейт около тялото й. — Откъде сте взели тая дреха? Толкова лошо е ушита, а и вълната е така рехаво изтъкана, че се чудя как ли въобще ви пази топло. — Тя не даде на Кейт никаква възможност да отговори. — Гавин, иди и донеси онова одеяло от леглото.