Обещанието на Тъндър
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: beyond the horizon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Канушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обещанието на Тъндър». Краткое содержание книги:
— Не му причинявам нищо лошо.
— Ти не заслужаваш мъж като Тъндър. Ако го обичаше, щеше да стоиш до него и да го подкрепяш. Това би направила Лятното небе. За сестра ми Тъндър беше безгрешен.
— Аз не съм Лятното небе и никога няма да бъда. Грейди го знаеше, когато се оженихме. Ако е искал копие на Лятното небе, можеше да се ожени за теб.
Смеещия се ручей настръхна в безмълвно негодувание.
— Днес може да е последният му ден на земята.
Ужасна болка преряза Сторм.
— Знам. Молих го да не прави това, но той не иска да ме чуе.
— Така трябва — сърдито рече Смеещия се ручей. — Духът на сестра ми няма да намери покой, докато смъртта й не бъде отмъстена.
— И ти си кръвожадна като Грейди — отврати се Сторм. — Не мога да живея с насилието, не мога да му се наслаждавам като Грейди, така че ще си отида, ако той не се откаже от тази лудост.
Доволната усмивка на Смеещия се ручей съвсем ясно показа на Сторм как тя приема решението й.
— Така ще е най-добре.
Грейди се завърна вкъщи чак следобед.
Устните му бяха свити, очите мрачни, но излъчваха решителност. Стиснатите му челюсти издаваха силно обърканите му мисли. Не искаше да загуби Сторм, но ако отхвърлеше предизвикателството на Бул, щеше да се мрази до края на живота си. Синът му щеше да го мисли за безхарактерен и собствената му съвест щеше да го мъчи цял живот. Отнемат ли му гордостта, мъжът не е добър нито за себе си, нито за семейството си. Нима Сторм не разбира това?
Грейди влезе направо в спалнята, където се преоблече в дрехите от еленова кожа и препаса колана с кобура. Намести го внимателно и го привърза към бедрото си. Последното, което направи, преди да напусне спалнята, бе да напише завещанието си. Оставяше всичко на Сторм с условието да се грижи за сина му до неговото пълнолетие. След смъртта й Тим получаваше наследството. Сложи го на нощното шкафче, за да може Сторм лесно да го намери и тръгна да търси Тим. След като търпеливо му обясни какво става и защо, Грейди потърси и Сторм. Откри я в градината — скубеше бурените с такова ожесточение, че във всички посоки хвърчаха буци пръст.
— Време е — рече той просто.
Тишина. Буца пръст се търколи към него и той внимателно я заобиколи.
— Ще ме чакаш ли?
Тя го погледна.
— Как да те накарам да промениш решението си?
— Вече опита всичко.
— В такъв случай няма да ме завариш, когато се върнеш.
Грейди се намръщи.
— Това е твоят дом.
— Не мога да живея така. Ако Бул не те убие, ще дойдат други, рано или късно.
— Не разсъждаваш разумно, Сторм. След Бул няма да има други, обещавам.
— Както обеща и преди? Сбогом, Грейди. Желая ти късмет.
— Ще се върна. — Той я погледна, сякаш искаше да запомни лицето й. Очите му се спряха на устните й. Боже, как обичаше тези устни! Сладката им сочност го влудяваше. Цял живот нямаше да се умори да ги целува. Точно сега толкова силно му се искаше да ги докосне, че усещаше как възбудата в него нараства.
Сторм вдигна глава и срещна погледа на Грейди. Напрежението помежду им можеше направо с нож да се реже. Когато очите й се плъзнаха, но него, той почувства, че повече няма да издържи и нарочно погледна встрани. Още един такъв поглед, осъзна той внезапно, и ще я грабне в обятията си, ще я отнесе в къщата и ще я люби. А не можеше да допусне това точно сега. Имаше среща на залез-слънце и само собствената му смърт можеше да му попречи да се яви в уреченото време.
Без да каже дума повече, Грейди рязко се обърна и тръгна. Сторм се отпусна на земята, трепереща от студ въпреки топлия априлски ден. Искаше да изтича след Грейди, да се хвърли върху него, да го помоли за последен път да не се стреля с Бул, но не стори нищо. Чу тропот от подковани копита и разбра, че е вече късно. Решителността й нарасна, тя избърса очи и влезе в спалнята.
Сторм реши да не прибира всичките си вещи, надявайки се въпреки всичко, че до залез Грейди ще промени решението си. Сложи някои дрехи в старата пътна чанта и прекара няколко минути в разглеждане на вещи, останали за спомен, след което ги прибра при дрехите. Почувства се ужасно, когато намери завещанието на Грейди, но това само засили решимостта й да си отиде. После застана насред стаята, загледана в леглото и отдадена на спомени за прекрасните мигове с Грейди. Но вече беше твърде късно — прекалено късно. Очевидно Грейди не се интересуваше от нея чак толкова, че да зареже насилието, което я отвращаваше.
— Значи наистина си отиваш — каза Смеещия се ручей, когато Сторм излезе от спалнята с куфар. Тим стоеше наблизо и попиваше всяка дума. Като чу, че Сторм си отива, лицето му се смръщи.