Обещанието на Тъндър
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: beyond the horizon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Канушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обещанието на Тъндър». Краткое содержание книги:
— Тръгваш ли си, Сторм? Няма ли да гледаш как татко убива оня лош човек?
— Не мога да живея повече тук, Тим — Сторм реши да не лъже момчето. Беше твърде наблюдателно, за да не се усети.
— Но аз мислех, че си жена на татко.
— Да, но баща ти изглежда го е забравил. Повече го интересува отмъщението, отколкото семейството му. Но решението е мое, Тим, не обвинявай Грейди.
— Не ме ли обичаш? — попита Тим развълнувано.
— О, Тим, не си мисли такива неща. Обичам те, дори много.
— Тогава защо си отиваш?
— Трябва да го направя заради собствения си душевен покой. Ти имаш Смеещия се ручей и баща си. Аз не съм ти нужна.
— Но аз наистина се нуждая от теб, Сторм. Смеещия се ручей скоро ще си отиде, татко ми каза.
— Ще остана колкото е нужно, Малък бизоне — успокои го Смеещия се ручей. — Остави я, тя не ни трябва. Ти си повече индианец, отколкото бял. Отиде ли си тя, баща ти ще осъзнае, че мястото му е при племето.
Сторм се извърна, неспособна да обори логиката на Смеещия се ручей. Щеше да бъде трудно да изостави Грейди, но за нея бе невъзможно да живее със съзнанието, че всеки момент в Гътри могат да се появят други ужасни мъже от миналото му и да го предизвикат за двубой. Беше все едно да живее върху барутен погреб. Вече загуби един съпруг заради безсмислена стрелба и нямаше да понесе още един любим човек да загине по същия начин. Трябваше да предвиди, че Грейди няма да изостави насилническия живот.
— Сбогом, Тим — каза Сторм и излезе от къщата. Само решителността държеше брадичката й високо вирната и очите й сухи. Сторм смяташе да наеме стая в хотела в града и не знаеше какво да прави по-нататък. Разводът беше една възможност и тя трябваше да се обмисли. Ако накрая с Грейди се разведат, Сторм си искаше земята обратно.
Понеже смяташе фургона за свой, впрегна коня и пое към Гътри. Пристигна чак преди залез, когато Грейди и Бул щяха да се срещнат. Веднага се регистрира в хотела, като се опитваше да не гледа към конюшнята, където щеше да се състои двубоят. Получи стая на втория етаж и нарочно не се доближи до прозореца на малкото помещение, макар че не можеше да спре треперенето на ръцете си, докато подреждаше оскъдните си вещи по чекмеджетата и закачаше роклите си в гардероба. Едва след като приключи със задълженията си, се приближи до прозореца и забеляза потъващото зад хоризонта слънце.
Залезът.
Изведнъж я обзе неизпитван досега безпричинен ужас. Тя изскочи през вратата и се втурна по стълбите надолу. Претича през вестибюла и стъпалата пред хотела с високо вдигнати поли, за да не се спъне. На улицата краката я понесоха неудържимо, задъха се, лицето й почервеня, на устните й имаше само едно име: Грейди. Хората се обръщаха след нея, след мяркащите се глезени, след русата й коса, мятаща се разбъркана на гърба й, но тя не забелязваше любопитството им. Сторм нищо не чуваше и не виждаше. Само едно имаше значение — да стигне до Грейди, преди да е започнала стрелбата. Ако е ранен или, не дай си боже, убит, ще си отиде от този свят с мисълта, че тя не се интересува от него.
Конюшнята беше само на няколко ярда и след по-малко от минута щеше да е там. Лицето й беше червено, дробовете й изгаряха от недостиг на въздух и тя беше пред припадък. Изведнъж отекнаха надалече ужасни гърмежи. Един, после втори, след което настъпи зловеща тишина. Краката на Сторм омекнаха и тя се закова на място. Мъчителното й дишане секна напълно — полазиха я студени тръпки.
Прекалено късно, о, боже, прекалено късно.
По посока на изстрелите започнаха да се стичат хора и тя изостана, забравена, без някой да й обърне внимание, неспособна да върви, неспособна да говори, дъхът й напираше да изригне в гърлото. Накрая в ужасен писък се процеди една-единствена дума:
— Грейди!
Ужасно я боляха краката, но тя отново вдигна полите си и хукна. Следваше тълпата към голото поле зад конюшнята и изведнъж се озова на мястото на действие. Двама мъже лежаха проснати на земята. Нито един от тях не помръдваше, нито даваше признаци на живот, и двамата изглеждаха мъртви. Около тях започна да се трупа в кръг тълпа хора. Някой се наведе да напипа пулс. Едва тогава Сторм събра смелост да пристъпи напред. Хвърли злобен поглед към Бул, преди да съсредоточи цялото си внимание върху другия. Видя бавно нарастващата кървава локвичка под Грейди и се уплаши, че е твърде късно.
Тя си проби път през тълпата и хората й сториха място, някои клатеха глави, други цъкаха с език, явно не одобряваха стрелбата. Тъкмо Сторм коленичи до Грейди и се приближи докторът, раздразнено пуфтейки, задето така набързо го бяха повикали от кабинета. Сторм неохотно се отдръпна, като загрижено го гледаше как търси пулс със стетоскопа си.