Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
Прехвърлянето на Аксел Шпрингер от северногерманския център в неговата западноберлинска база същевременно означава и задължителна политическа метаморфоза. По германския въпрос платната на флота трябва да се ориентират в съответствие с ветровете — по онова време това е единствено посоката на американския вятър на „студената война“. Шпрингер действува с присъщата за него лекота и приспособяемост, като сключва политически брак с Аденауер, Щраус и САЩ. И за да бъде ефектът пълен, той с недвусмислено провокационна цел строи в центъра на Берлин, в непосредствена близост до държавната граница на ГДР, небостъргача „Шпрингер“ — за да управлява своята империя оттам, от оборудвания на осемнадесетия етаж кабинет със светлоотразителни стъкла на прозорците.
А през това време империята бързо се разраства. Шпрингер — в името на сключения политически брак с Щраус — се пресяга и в Мюнхен, където купува издателството с голямо минало „Киндлер унд Ширмайер“. Притежание на издателството е и литературното списание „Браво“, излизащо в почти милионен тираж. Следват редица луксозни списания, предназначени за различни възрастови групи на западногерманската „задоволена буржоазия“: „Твен“ — за читатели между двадесет и тридесет години, „Елтерн“ — за по-възрастни, „Жасмин“ — за онези, които без оглед на годините нямат нищо против, ако раздавачът пусне в пощенската им кутия и една по-голяма доза секс.
В този момент продукцията на Шпрингеровата империя се издава вече в двумилиарден тираж. Чистата печалба достига милион и половина марки годишно. В ръцете на Шпрингер са 88 процента от неделните издания, 81 процента от илюстрованите списания, 91 процента от изданията за младежи от различни възрасти, както и повече от половината вестници-програми, занимаващи се с радиото и телевизията. Взето като цяло, това означава повече от една трета от целия западногермански печат. И тази значителна манипулаторска сила — начело с „Билд Цайтунг“, излизащия в най-голям тираж и събуждащия най-долни политически и човешки инстинкти булеварден вестник в страната — недвусмислено служи на интересите на „студената война“, възпрепятствува разумните решения по европейските проблеми.
Разбира се, във върха владее характерният предизвикателен Шпрингеров и на няколко новомилиардери стил на живот. В началото този стил се характеризира със слаба англомания. Денят започва със закуска при обслужване на прислужника с английски маниери Хайнц, после преглед на лондонския „Таймс“, а след това — понякога шивашки проби. (В повечето случаи облеклото пристига от Лондон готово. Естествено не защото е конфекция, а защото на „Савил Роу“, в ателието на най-добрия шивач на тази патинирана улица за мъжка мода има точно копие от фигурата на Аксел Шпрингер, върху което се извършват пробите по зададените образци материали.
Открито трябва да се каже, тъй като все пак нищо не е безплатно, че зад този царствен стил на живот се крият здрава работа и големи организаторски спо-собности (Закуската сервира в 6 часа и 15 минути, а годишно Шпрингер провежда 25–30 хиляди делови заседания!)
По-късно деформациите в начина на живот излизат на преден план. На плажа на Зилт „острова на милиардерите“ в Северно море, Шпрингер пръска с хеликоптер хиляди рози за берлинската манекенка, която ухажва в момента. А общата площ на неговите замъци и владения лека-полека се приближава до територията на княжество Монако.
Списъкът е следният: три подобни на дворци луксозни вили в Хамбург; един средновековен замък в Шлезвиг—Холщайн; една по размери колкото замък „ергенска квартира“ на улица „Бербадот“, в най-представителната част на Западен Берлин; една романтична вила, обзаведена с мебели от времето на Луи XIV, на брега на Ванзее: един дворец в Уест Енд в Лондон („Ъпърбрук Стрийт“ 48). И най-накрая. „Клендерхоф“ на остров Зилт. Тук са разположени няколко малки дворци, построени и обзаведени в груб селски стил. В странична сграда е монтирана една от най-съвременните телефонни централи в Западна Германия, която дава възможност на собственика или неговите гости да влизат незабавно в пряка връзка с де-ловите си партньори в целия свят. Представителствата на Шпрингер в Западен Берлин, Хамбург, Хесен, Мюнхен, Лондон и Ню Йорк се обаждат с обикновено натискане на бутон. Имението естествено има площадка за кацане на хеликоптери. И още по-естествено: има специално игрище за голф — да напомня за времената, когато хамбургските патриции не приеха Аксел Цезар Шпрингер в най-добрия голфклуб…
За първи път тази империя е разтърсена от взрив през 1968 г., когато на западноберлинската „Курфюрстенщрасе“ един двадесет и три годишен бояджия на име Йозеф Бахман, въодушевен почитател на Хитлер, дава три изстрела и ранява с опасност за живота Руди Дучке, тогавашен водач на Социалистическия студентски съюз. По възгледите на Дучке, които клонят към анархизъм, би могло да се спори, но явно този спор не трябва да бъде решен с куршумите от револвера калибър 7,35 на един фашистки атентатор. Съвсем явно е и това, че в подготовката на атмосферата на атентата решаваща роля има Шпрингеровият печат, който в продължение на седмици преди произшествието отправя груби нападки срещу Дучке и изобщо против студентството. Двадесет и четири часа по-късно представителствата на Шпрингеровия тръст в големите градове във Федералната република са обсадени от хиляди демонстранти и Шпрингер намира за по-добре да се оттегли със специален самолет в швейцарското си имение.