Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
Когато Марсел Дасо постига тази победа, той е на осемдесет и четири години. Очите му са оперирани многократно и от заобикалящия го свят вижда само контури. Отдавна не е посещавал конструкторите. Дава решения по деловите въпроси, когато негови доверени хора многократно му четат текста на документите или отново и отново повтарят съдържанието им, записано на магнетофонна лента. Непрекъснато му е студено: следствие на болест, която си е спечелил в Бухенвалд. И в най-горещо лято той се увива в балтон и шал — дори тогава, когато лежи под палмите на Лазурния бряг. Вече четири години не е наблюдавал изпитателния полет на последните си конструкции, не посещава големите изложби на авиационната промишленост във Франция. По всяка вероятност би видял само общите очертания на показаните модели.
Всъщност за последен път той се качва на самолет през 1945 г., когато френското правителство го прибира от Бухенвалд, на път за родината.
Мрази да пътува със самолет.
ШПРИНГЕР — КРАЛЯТ НА ПЕЧАТА
Легенда и действителност. Флот и флагман.
Двумилиарден тираж. Един револвер, калибър 7,35.
Провалът с касетите.
Смъртта на престолонаследника.
Когато „Карл“ се свързва по телефона с щаба на Вътрешна служба Аксел Шпрингер на „Кохщрасе“ 65 в Западен Берлин, в инкубаторите на този най-голям западногермански тръст по печата винаги се радват. Защото „Карл“ е един от онези политици, които, примъкнали се до крайните редици на Социалдемократическата партия в Западна Германия или от малките кабинети на външното министерство на брега на Рейн, срещу добро заплащане извършват редовно агентурна и шпионска дейност в полза на Шпрингеровия тръст. Откакто се разгръща по-трезвата и различна от практиката на по-раншните години „Източна политика“, тези агенти доставят за печата на Шпрингер десетки фотокопия от протоколи на поверителни разговори.
Например, през месец юли 1970 г., като се публикува протоколът, се прави опит да бъдат торпилирани състоялите се в Москва съветско-западногермански преговори.
През месец юли 1971 г. се публикуват изказвания на участници, направени в поверителната част на четиристранните преговори по въпроса за Западен Берлин, като се набавят дори шифрованите телеграми на вашингтонския посланик във ФРГ.
Това не са нови методи на работа. Още през 1967 г. агентите на Шпрингер, снабдени с миниатюрни фотоапарати, получават задача да изготвят компрометиращи фотоматериали за сътрудниците от „Втората програма“ на западногерманската телевизия. (По това време Шпрингер се стреми да построи своя мрежа телевизионни предаватели.)
Агентурната офанзива претърпява политически провал. Печатът не успява да предизвика истерия и „керванът“ на разведряването продължава своя път.
Поражението обаче не променя факта, че господарят на Шпрингеровия концерн Аксел Цезар Шпрингер всъщност е „цезар на печата“ във Федералната република, а като такъв си остава икономически и политически влиятелна личност.
Шпрингер властвува над голям апарат за въздействие върху общественото мнение, но това съвсем не му пречи да създаде легендата за своята кариера.
Легендата отнася Аксел Шпрингер в 1945 година. Тогава той е неотдавна уволнен германски войник. Връща го между черните от дим стени на бомбардирания Хамбург, където в едно мазе при светлината на газена лампа той пише на машина първите уводни статии за дребното вестниче „Севернонемски тетрадки“.
Създателите на предания са сътворили и следния анекдот: През 1946 г. командуването на окупиралите Северна Германия английски войски е упълномощено да издаде разрешение за няколко вестника и с тази цел Аксел Шпрингер се явява при майора, който отговаря за тях. Тъй като английският офицер е свикнал всеки, който иска нещо от военното командуване, да се представя за „преследван член на съпротивата“, той и към Шпрингер се обръща със следния въпрос: „Искате разрешително за вестника? А кой ви преследва?“ Героят от преданието Шпрингер отговаря: „Жените, господин майор!“ И получава разрешително.