Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
Няколко седмици по-късно той се връща и изготвя „контраплан“, състоящ се от две фази. Първата част се състои в „тактическо оттегляне“. Защото Шпрингер си дава сметка за това, че поради засилващите се настроения на обществеността срещу него в западногер-манския парламент също се поставя въпросът: „Доколко за съществуващия в момента политически механизъм на Федералната република представлява опасност, ако Шпрингер монополизира печата?“ Така че той предава издателството „Киндлер унд Ширмайер“, като по този начин изпуска от контрол четириъгълника „Браво“ „Елтерн“, „Жасмин“ „Твен“. По-късно тези издания западат.
След 1969 г. обаче започва настъпление. И то на онзи фронт, който потенциално представлява най-голяма опасност: сферата па електронизираните осведомителни средства. В борбата за придобиване на монопол върху печата в Западна Германия най-голямата слабост на Шпрингер е, че не успява да разкъса връзките на телевизията със структурата на държавата. Това означава, че той не съумява да изгради собствена телевизионна мрежа. Начин да бъде преодоляно това изоставане се представя, когато на международния пазар се появява „телевизионната касета“. Според Шпрингер, ако успее да придобие монопол върху производството й, той би могъл да проникне в областта на електронизираните осведомителни средства, без да притежава телевизионна предавателна станция.
С тази цел той започва преговори с фирмата „Бертелсман—Коенлехнер“. Тя е една от най-големите разпространителки на печатни произведения в Европа, която всеки ден доставя сто хиляди книги, грамофонни плочи или касети с телевизионни филми за четвърт милион абонати от ФРГ, Австрия, Холандия, Швейцария, Испания и Франция. По мнение на специалистите по този начин компютрите на фирмата разполагат със струваща цяло състояние адресна регистратура и посредством съюза Шпрингер—Бертелсман в ръцете на западногерманския крал на печата би попаднала мрежа, която по-късно той би могъл да използва за масово разпространение на касети.
В тази битка Шпрингер не постига резултат, тъй като се разбира, че за истинско разгръщане на бизнеса с телевизионните касети са нужни огромни технически възможности. Така че това става ловна територия на големите американски и японски тръстове в електрониката.
След поражението си в този експеримент Шпрингер отново реорганизира предприятието. Положението в средата на седемдесетте години се характеризира с това, че наред с „Улщайн“ той купува още две книгоиздателства, голям брой печатници и две информационни агенции, които заливат печата със статии в Шпрингеров дух. Наред с това засилва позициите на своите най-важни вестници. Тиражът на „Билд Цайтунг“ доближава пет милиона. Това и до днес остава всекидневната „отровена“ прес-дажба на средния западногермански гражданин. „Берлинер Цайтунг“ и „Берлинер Моргенпост“ монополизират почти напълно печата на Западен Берлин, а в годините за разведряването чрез тези вестници Шпрингер прави всичко само и само да не заздравеят раните, получени при по-раншните „берлински кризи“.
Огромни печалби за Шпрингер носят радио- и телевизионните програмни издания („Хьор цу“, „Функ ур“), които са седмичниците с най-голям тираж в западногерманския печат. „Политическият флагман“ на Шпрингеровия концерн „Ди Велт“ излиза в значително по-малък тираж (250 000). Но това е така нареченото „висококачествено издание“, което и до ден днешен остава най-важният глашатай на олицетворявания от Щраус крайно десен курс в западногерманския печат.
В началото на осемдесетте години процентът на участие на Шпрингеровия концерн във Федералната република е малко по-малък в сравнение с най-изострения период на „студената война“. Но и така той владее двадесет и пет на сто от тиража па ежедневните издания и шестдесет на сто от неделните. В предприятието са ангажирани дванадесет хиляди души, а годишният оборот е близо два милиарда долара.